Здравна служителка с 3 операции от спукана жлъчка

Юлия Узунова, деловодителка в Регионалната здравна инспекция на Пиринско, оцеляла на косъм след 3 тежки операции с възпаление от спукана жлъчка и спасена от благоевгрaдския хирург д-р Димитър Димитров, разказа потресаващата си история. Два месеца Ю. Узунова обикаляла болниците, включително и реномираните ИСУЛ и Военномедицинска академия - София, люшкайки се между живота и смъртта. Ето какво разказа Юлия Узунова, която твърди, че огромните разрези вече са заздравели, но причинената болка в душата й не може да оздравее:

Всичко започна на 11 август 2010 година сутринта, докато пиех сутрешното си кафе, забелязах, че ръцете ми са жълти като лимони, погледнах си и очите и видях, че изцяло цветът на лицето ми е променен. Веднага се обадих на сестра ми, която е медицинско лице, и отидохме при личния лекар. С направление постъпих по спешност в болница “ПУЛС” в Благоевград. В хирургичния кабинет ми казаха, че съм за операция, след направените изследвания по спешност оперираха жлъчката ми, бях приета със спукана жлъчка, препълнена с камъни - колкото малко орехче и около 20 по-малки. Дотогава аз не съм имала абсолютно никакви оплаквания...

Изписаха ме след седмица, прибрах се у дома с дренаж и торба, в която се излива жлъчният сок. И така стоях един месец у дома, не знаех, че трябва да отида в София. През същото време от стрес рязко спадна кръвното ми налягане и два пъти се наложи да постъпвам отново в хирургия на болница “ПУЛС”. На една от визитациите не издържах и попитах какво се случва с мен. Тогава ми казаха да си запазя час за консултация при доц. Кацаров във Военномедицинска академия.

На 28 август постъпих във ВМА, не можех да ходя и бях на инвалидна количка. Доцентът ме прие първа, като видя външния ми вид, след прегледа ми насрочи прием за 9 септември. И така аз се връщам отново в Благоевград нито жива, нито умряла. 10 дни нито можех да хапна, нито да пийна нещо и повръщах. Получих силен световъртеж вечерта срещу 9 септември и по спешност ме настаниха в хирургия на държавната болница в Благоевград. Пуснаха и на двете ми ръце банки, а аз вече нямах вени, на които да ги включат, до сутринта ме стабилизираха, бъбреците ми бяха отказали да функционират 20%. Това бе и първото ми спасяване от д-р Димитър Димитров, който бе дежурен тогава и стоя неотлъчно до мен през цялото време. Сутринта рано децата ми ме взеха, за да постъпя в София.

До 13 септември стоях във ВМА, без да предприемат никаква интервенция. От спуканата жлъчка бях получила перитонит и оттам се възпалява панкреасът. Понеже ми е възпален панкреасът, във ВМА ми обясниха, че не могат да предприемат операция. Доц. Кацаров ми казва, че трябва да се оперирам, но да изчакам. Колегите ми от Благоевград бяха уговорили да постъпя в болница “Царица Йоанна” /бивша ИСУЛ/, само че без епикриза не могат да ме приемат. Със сълзи на очи и много молби ми направиха епикриза. Там постъпих при д-р Лозанов, той като ме видя, се изплаши от състоянието, в което бях, дори ме нарече “Чудото на Благоевград”...

И знаете ли кое бе парадоксалното, че през всички тези месеци точната ми диагноза не е уточнена - говореше се, че има и съмнение за рак на панкреаса, и затова никой не смее да ме оперира.

Сестра ми се бе застъпила да ме оставят за лечение в ИСУЛ, тъй като аз наистина вече умирах. Благодарение на нея ме оперираха, приеха ме на 14 септември, а на 21 септември ме оперираха в продължение на 8 часа, взети са над 10 биопсии. Ако не беше сестра ми Снежана неотлъчно до мен, аз щях да си отида от този свят.

Останах в централна реанимация на ИСУЛ 5 дена, изписаха ме и на третия ден по време на превръзката на раната от дренажа изтече гной, миризмата бе ужасна. Професор Дамянов, коремен хирург, започна да ми прави превръзките. На 29 септември ме изписаха, защото отделението бе препълнено, и аз се прибрах в Благоевград с тази смрад в корема от инфекцията и секретираща рана. Никъде по света не се изписва пациент, без да са му направени микробиологични изследвания за установяване произхода на бактериалната инфекция. Трябваше да се направи и антибиограма за назначаване на адекватно лечение.

Аз се прибирах у дома като превързван пакет, без да знам какво се случва вътре под превръзката. Завръщам се при семейството си весела, че мъките ми вече са свършили - да, обаче това е само мираж. През цялото време не се чувствах добре, бях отпаднала и ме тресеше, една вечер имах гости у дома, сестра ми и една съседка, меря си температурата - 40 градуса. И започвам да рева неистово, че не искам да се връщам отново в болница.

Сестра ми буквално насила ме заведе в хирургия на държавната болница в Благоевград, защото знаеше, че на следващия ден няма да съм жива. Веднага по спешност на 5 октомври ме оперираха, вече за трети път, отново разрез на корема на същото място, тази операция бе животорешаваща за мен. Д-р Димитър Димитров и доц. д-р Димитър Недин отварят коремната кухина, почистват всичко и ме спасяват. Оказва се, че тежката инфекция е добила огромни размери, обсебила е цялата периториална кухина, раната е загноила и от инфекцията аз щях да умра. С перитонит и изрязана коремна кухина, вече ми бе направена микробиологична посявка и показана причината за инфекцията, което за съжаление не е практика в България.

Благодарение на ефективната и качествена помощ на двамата хирурзи д-р Димитров и д-р Недин сега съм жива, бях изписана на 20 октомври.

Работата на столичните хирурзи не бе довършена докрай, благодаря за това, че ми помогнаха, но те не го сведоха докрай и така рискуваха живота ми.

Три пъти бях на ръба да вляза в гроба и накрая ме спасиха благоевградските лекари. Сега за мен д-р Димитров е слънцето на живота ми, аз нямам думи, за да изкажа огромната си благодарност, той е перфектен хирург. Дължа живота си на него.

Оказа се, че аз съм уникален случай, за 2 месеца ми разрязаха три пъти корема, затова съветвам съгражданите си - не подценявайте местните лекари, доверете се на техния професионализъм.