Ясен паралел: Случаят "Иван" от Рила и мъртвите Николина и Илияна от Благоевград

Смъртта на майка и дъщеря, Николина и Илияна от Благоевград взриви форума на struma.com с коментари, които осъждат действията, или по скоро бездействието на социалните служби в областния център, допуснали 2-жени да умрат като кучета от глад и студ. Едната 31-годишната Илияна пълен инвалид и обект на специално наблюдение, заради специалните си потребности и майка и Николина на 67 години. По случая министерски спецове започват проверка.

Вчера направихме бърза проверка на това, кой какво е свършил и защо в 21 век допуснахме такова нещо в областен център. Майката и дъщерята не са живеели изолирани от света, за да оправдаем смъртта им, която някои наричат нещастен случай. Издъхнали са в града, със съседи наоколо и десетки отговорни служители, които би трябвало да ги наглеждат.

Оправданието на началника на "Социално подпомагане" Ал. Балев е, че социалните работници са били на проверка в дома на двете жени в кв. Струмско преди 2 месеца, в началото на ноември. Винят Николина, че е подписвала системно отказ от настаняване в социален дом и, че е поела сама грижите на детето си. И тук идва големият въпрос! Защо през ноември социалният работник не е сигнализирал в каква мизерия и мръсотия живеят майката и дъщерята и защо не е започнал истинска битка за преместване на момичето в дом. Кадрите, които наш екип видя в тази къща са потресаващи.

Прозорците не уплътнени, мръсни дрехи, мръсни съдове, потресаваща обстановка за болен човек. Дали някой от отговорните служители би издържал няколко часа да живее в такава обстановка, за да се доверят на възрастната Николина, че може да гледа болното си дете. Длъжни сме да припомним случая "Иван" от град Рила, за когото се борихме с дни и накрая битката, която поведе общински съветник от град Рила, социални работнички и председател на общински съвет в града, бе увенчана с успех?

Историята на Иван бе идентична. Той е с церебрална парализа, обгрижван от законен негов настойник, жена, която получава инвалидната му пенсия, за да се грижи за него. Съседите му обаче видели в какви условия живее Иван, как се грижат за него и нададоха вой. Всички наоколо се грижили за него, кой с храна, друг му купувал памперси, но това не можеше да продължи дълго. В квартал Струмско подобно нещо с Николина и Илияна не се случи.

Имаме запис на съсед, който твърди, че с години не е виждал дъщерята да излиза на чист въздух, бил чул от Николина, че не можела да ходи, да седи в количката, а само лазела. Т. е. ужасяваща семейна трагедия и бездушни съседи, които не са забелязали, че повече от 10 дни няма живот в къщата им. В Рила, дни наред хората ни заливаха с информация за Иван и молби да направим всичко възможно заедно да успеем този човек да бъде изолиран от средата, в която живее.

Жената, която се грижеше за него със зъби и нокти бранеше пенсията, която получава, и болният Иван лично, с палец бе принуждаван да подписва отказ. Хората от Рила обаче не се умориха да се борят и накрая успяхме. Иван е в дом, под непрекъснати лекарски грижи. Оказа се, че състоянието му преди да бъде преместен е било почти терминално.

Огромни рани по тялото от залежаване, наченки на пневмония и куп други усложнения. Т. е Иван можеше да умре без лекарски надзор. Но животът му бе спасен. С общите усилия на социални, община, съседи и медията ни. Така, че категорично отхвърляме твърденията на социалните, че след като Николина е отказала да разпише съгласие за настаняване в социален дом, проблемът е нямал решение.

Жалко, че не отворихте сърцата си и не потърсихте начин да не ставаме национално известни с бездушие, античовечност и неработещи институции. Вина има! Но ние не сме съд! Анализираме само фактите, а те са: Майка и дъщеря издъхнаха от глад и студ и дни наред никой не ги потърси-нито приживе, нито след като умряха. Откриха ги седмици след смъртта им, погребани в купища от мръсни дрехи в невиждано мизерната им къща. Ние сме потресени..... това можеше да не се случи...... Ще съобщим позицията на министерските експерти и резултатите от проверка по темата. Дали ще има виновни и трябва ли да има, за да се научат да си вършат работата някои чиновници?!, Ако не като хора, за които тя е призвание то, за да защитят заплатите си и държавната служба.

П. Иванова