Охраняваха ни като висши политици - с полицейски кордон и линейка

Единадесетокласничката в Средното общообразователно училище с изучаване на чужди езици /СОУИЧЕ/ в Благоевград Кристина Янкова бе част от 10-членната българска група, участници в летния младежки лагер “Московия”, в който тази година имаше групи от 33 държави.

Всички групи са от 9 тийнейджъри и един учител - ръководител, а по време на престоя младежите имат учебни занятия паралелно с фестивали, карнавали и тестови състезания.

Макар че от 1 клас учи руски език, първите 2-3 дни след пристигането си в градчето Колонтаево, на 30 км от Москва, Кристина преживяла езиков шок, бързо обаче се окопитила и до края на престоя нямала проблеми с общуването на руски и на английски език.

Имаше доста деца, които не говореха руски, в нашия отряд момче от Китай не знаеше и английски, говореше много слабо френски и това бе проблем в началото, но намерихме начин да комуникираме, обясни гимназистката. Принципът на работа в лагера “Московия” е “Уча се, обучавайки”. Нямахме свободно време, програмата така бе направена, че непрекъснато бяхме ангажирани, а имахме и доста забрани, като например вечерен час в 23.00, когато се гасяха лампите. Бях три пъти на екскурзия до Москва, разгледах Арбат, парка “Царицино” и планетариума, звездното градче, Кремъл и Червения площад, храма на Василий Блажени... Страхотно е усещането да видиш всичко с очите си!

Навсякъде ни охраняваха, сякаш сме висши политици, с нас задължително имаше полицейски кордон и линейка. Но най- хубавото на целия лагер бяха хората, с които се срещнах, и новите ни приятелства. Сега искам да отида навсякъде - в Казахстан, Италия, Швеция, Полша, Китай, Литва, Латвия, Сирия... разказва единадесетокласничката.

Руската кухня не я впечатлила особено, но няма да забрави вкуса на сладоледа и сладкишите, особено шоколадчетата-альонки и шоколадовите сладкиши безе, пълни с крем от бити белтъци. Най-често предлагали ястия с пиле и риба, свинското било изключено от менюто заради религиозните забрани на младежите, изповядващи ислям. Нямало кафе, нито газирани напитки, само чай - зелен и черен, сокове и прясно сварен компот.

Еуфорията, съчетана с вече пораждаща се носталгия през последната вечер, била толкова силна, че Кристина си изгубила тениската с посланията на новите си приятели. За щастие я намерило момиче от Полша, което веднага откликнало на зова за търсене, отправен в глобалната мрежа. Тази седмица пратката трябва да пристигне в Благоевград, Кристина Янева я очаква и вече завижда благородно на следващия ученик от СОУИЧЕ, който догодина ще лети за Москва на международния лагер.