Кюстендилската носия-сая, изработена по автентичен начин от Мадлен Божилова, носителка на приза " живото човешко съкровище"

Мадлен Божилова Амин е единствената българка, която изработва по автентичен начин традиционнната кюстендилска дреха, наречена сая. Тя успя да възстанови старинната техника за изработка на златното чорбаджийско бикме, забравена през последните 100 години, което й донесе и приза от ЮНЕСКО "Живото човешко съкровище". 

Всичко започва преди няколко години, когато Мадлен се завръща от чужбина в родния си град Своге и започва да търси човек, който може да й ушие традиционна българска носия, изработена по старите техники от миналото. Не открива такъв и решава тя сама да създаде своята старинна носия. 

Когато влиза в местния музей, пред очите й се разкриват красотата и магията от цветове, които носи кюстендилската носия. Тя се влюбва от пръв поглед в нея и решава именно тя да служи за модел на бъдещата й сая. 

Мадлен споделя, че кюстендилската носия е безкрайно интересна за нея и крие богата символика. Например престилката е в два цвята - червен или оранжев. Тези цветове не са случайни, защото представляват един своеобразен щит на първите два енергийни центъра на човека, съответстващи именно на тези цветове. 

Огърлечът изобразява две ръце, доближени една до друга - символ на Сътворението. На главите си пък младите булки носили цветя от роза - символизиращи встъпването в брак и олицетворяващи образа на богинята. 

Тези символи са били предавани от поколение на поколение, но никой не се е замислял защо и какво означават, защото според Божилова просто хората са вярвали в това, което им предават предците. 

За изработката на една носия по автентична техника се изисква време от 3-4 месеца. 

 "Много е важно да се използват материалите, които са били използвани в миналото. Съвсем случайно ми донесоха яйца от копринени гъсеници и така започнах да отглеждам копринени пашкули. Тук, в планината, имам познати, които отглеждат овце, ходя при тях, дават ми вълна. Тя се пере, развлачва, преде се и от нея се правят гайтани. 

Не може да се отиде в магазина и да се купи, защото няма да е така, както са го правили в миналото", казва Божилова и допълва, че започвайки да изработва тези носии, е усетила, че животът й се осмисля. 

Тази година българката участва и в международен фестивал на занаятите в Узбекистан, където гордо развя българския трикольор и представи кюстендилската народна носия. 

"Беше много трудно да се кандидатства, много документи се изпращат. От България бяхме двама човека. Беше много на високо ниво със седемдесет и осем държави от целия свят", разказва Мадлен, която през 2021 г. става и носител на приза от ЮНЕСКО "Живото човешко съкровище". 

"Спечелих и бях много щастлива, защото моят труд от близо 5 години - разучаване на старите техники, ходене до Кюстендил, разговаряне със стари хора, с Исторически музей - Кюстендил, въобще много, много дадох от себе си, за да намеря тези техники и това признание, някак си стопли душата ми, и съм много благодарна, че го получих", споделя Божилова. 

"Вече усещам, че доближих един момент, в който искам да предам това нещо и на други хора и искам да направя едно обучение, което да се провежда няколко пъти в годината. Имам намерение да взема една старинна къща и да се обучават хора, които имат тази искрица да научат", разкрива за своята мечта Мадлен. /БНР/