Капитанът на Банско – адмирал на настроението и пазител на човешкото 

Ако се разходите из центъра на Банско и срещнете мъж с капитанска шапка, величествена бяла брада и усмивка като от стара корица на списание „Космос“, не се чудете: това е Капитанът. Не е анимационен герой, не е промоутър, не е изпълнител от програмата на общината – той е истински, народен образ. Синьо-бялата му фланелка вече е като униформа на доброто настроение, а поздравите му – безплатна терапия срещу тревожността на модерния свят.  Неговото „капитанство“ не е по назначение, а по душа. И в разгара на туристическия сезон или в обикновен понеделник, той е там – за да напомни, че усмивката е най-добрата валута, с която можем да платим на живота.

Капитан на добротата 
„Роден съм до река, но в сърцето си съм на море. А после открих, че най-много море има в очите на хората тук – в Банско! “, споделя той с искрено вълнение. Малки деца го наричат „Дядо Коледа“, възрастни го посрещат с респект, а чужденците се чудят дали да го снимат или да му оставят бакшиш. Той приема всичко с благородна простота – не очаква нищо, освен да даде малко настроение. 

„Всеки ден снимки, прегръдки, ‘Айде, Капитане, една за кадем! ’ А аз съм тук, за да давам усмивки. Това ми е пенсията“, казва той с намигване. 

Истинският символ на града 
Капитанът не е избран от Общинския съвет, няма нужда от агитационни банери или медийна платформа. Той просто е – живата памет, душата на мястото. За него няма нужда от кампания – хората вече са го избрали. Защото в неговата фигура няма интереси, а има истина. 

„Ако съм станал част от спомените на някого – това ми стига. Нека си тръгнат оттук с нещо повече от магнитче“, усмихва се той. 

Политиката според Капитана 
На въпроса какво би казал на политиците, ако го поканят на борда им, отговорът е лаконичен: 
„Я първо си платете билета! И ги оставям да гребат сами… На сухо. “ 

Символ на онова, което не се купува 
Капитанът на Банско е доказателство, че най-силното присъствие е това, което не търси внимание. Туристите си тръгват с пълни телефони и още по-пълни сърца. Търговците го поздравяват, канят го на кафе, подават му нещо за хапване – защото знаят, че той носи повече атмосфера от всеки рекламен банер. 

Когато се уморим от празните обещания и политическите физиономии, се оказва, че България още има душа – скрита под капитанска шапка и стара фланелка. Той е живото напомняне, че преди да се „ребрандираме“, трябва да си спомним кои сме. 

Поздравете го – не за снимка, а заради добротата 
П. П. Ако го видите, поздравете го. Не чакайте избори, за да кажете „браво“ на някой, който наистина го заслужава. А ако си направите снимка с него – нека не е просто за Facebook. Нека е за сърцето. town bansko.bg