История на успеха: Перничанинът Мартин Димитров: Шофьор в България - собственик на бизнес в Англия 

15 април 2024 06:00   8295 прочита


На Острова българинът създава компания за фулфилмънт и логистика, с която подпомага икономиката на Родината си 

 Поколението Y - така социолозите наричат родените през 80-те години. Те са независими, с подчертана индивидуалност и ревниво пазена свобода. Израсли са в мрежата и живеят в свят без граници. Българите от авангарда на това поколение изглеждат, сякаш кризата е минала край тях, без да я забележат. Докато родителите им говорят за безработица и безпаричие, те обсъждат нови проекти. Харесват ли ни или не, те са бъдещето и вместо да им налагаме остарели стереотипи на работа и живот, по-добре да се опитаме да ги разберем. 

„Вече 10 години съм в Англия и от самото начало се чувствам все едно съм осиновен от тази държава - казва Мартин пред bg voice.bg . - Емигрантите по света сме различни, но във всички истории аз виждам нещо еднакво - разочарование, когато искаш да направиш нещо по-голямо в Родината си, и мечтите ти се сблъскват с действителността... “ 


Мартин Димитров си спомня с много емоции 4 ноември 2014-а, когато пътува за Лондон с автобус, пълен с хора с много мечти за по-добър живот. Слуша историите им и това го вдъхновява, че не е сам със своите мечти. На гара „Виктория“ в Лондон мечтите му са скромни - че ще работи цял живот като шофьор и ще живее по-добре. Стига много по-далече... 

 
Роден е в Перник. От най-ранното си детство помни интересен епизод: от терасата вижда как целият град се изсипва по улиците - хора с екзалтирани лица, развяващи българския флаг, обединени и щастливи. Казва си: „Ние, българите, сме готини хора, голяма работа! “. Тогава е на 5 години, а по-късно разбира, че еуфорията е след световното по футбол през 1994-а. 

 

Родителите му се занимават със земеделие и той мечтае да стане агроном. Учи в селскостопанския техникум в Сандански, после в агрономическия факултет на Лесотехническия университет в София. Две години по-късно разбира, че това не е за него. „Бях много добър в земеделието, но дойдоха едни хора на проверки и просто ми „отрязаха главата до кръста“, споделя Мартин. 

Започва работа като продавач-консултант в магазин за акумулатори на автомобили. „Сега бих работил за тези хора и без пари. Страшно съм им благодарен за опита, който натрупах при тях, да търгувам и да общувам с клиенти. Това се оказа ключов момент за бизнеса ми в Англия по-късно“, казва той. Но тогава не мисли така, парите в магазина са му малко и става шофьор. 

„Да си автобусен шофьор в София е адски тежко, голямо напрежение. Веднъж видях некролозите на шофьорите - хора на по 40-45 години. Обичах си професията, но жаждата за промяна ме подтикна да тръгна за Англия, на 26 години“, разказва той. 

Мартин е от късметлиите, че заминава през 2014-а, когато Великобритания е в ЕС и са свалени всички рестрикции и ограничения, а документите му стават за 3 месеца. С английския се оправя добре, учил го е 2 години в „Училища Европа“. 

В помощ му идва обаче руският език, който учи и в училището, и в университета. Докато чака документите си за шофьор, постъпва като общ работник на строителен обект. Там отиват украинци да поставят плочки, а той им превежда от руски на английски. Когато шефът на обекта забелязва това, го назначава като преводач на украинците. 


Още от: Общество

Принтирай статия
0 коментара


Вашият коментар

ВАЖНО! Правила за публикуване на коментар
Име
Коментар