Героят от Петрич! Необикновената история на Нако, мъжа, който си отиде, но спаси цял рейс футболисти на Беласица 

21 септември 2020 07:16   11484 прочита


Преди малко повече от седмица един човек се превърна в герой, като в последните секунди от живота си успя да спаси цял футболен отбор. В злополучната вечер Нако Велянов получава масивен инфаркт докато е зад волана на автобус, но успява да направи последна, решаваща за пътниците маневра. Оказва се, че историята на живота на Нако е достойна за филм. 


Със сетни сили ги спаси – Нако, героят зад волана! Говорят футболистите… 

Няколко часа преди да се случи инцидентът, 67-годишният Нако Велянов и част от отбора на „Беласица” Петрич случайно са заснети от съотборник пред автобуса. В този момент никой не знае, че само след няколко минути Нако ще поеме по последния си път, предава NOVA. След поредната зовоювана победа настроението в автобуса е приповдигнато. Щастлив е отборът, щастлив е и шофьорът, който е един от най-големите фенове на „Беласица” Петрич. 

Всичко изглежда прекрасно. До един момент, когато на 70-ия километър на автомагистрала „Тракия” автобусът се накланя и попада в близката канавка. „Видях, че автобусът напуска пътното платно и се провикнах: „Излизаш от платното, излизаш от платното. Върни се, върни се”, разказва Иван Златински, управител на ОФК „Беласица - Петрич”. 


Автобус със спортисти е излязъл от пътя на "Тракия", шофьорът е починал 

Причината шофьорът да изгуби контрол над превозното средство е масивен инфаркт. С последни сили приживе обаче успява да направи последна маневра, благодарение на която автобусът не се преобръща. И така в последните си секунди Нако Велянов спасява повече от 20 живота. 

„В един такъв случай, в който като си помислим какво можеше да се случи - действително може да се кажа, че е герой. Отборът оцеля … благодарение на шофьора и помощта на Господ”, споделя Златински. 

„Това все пак си е геройство - да усетиш, че си отиваш, и да спасиш хората”, казва и синът на починалия шофьор Стоян Велянов. Нако и синът му се чуват за последно два часа преди инцидента. „Доста добре си звучеше по телефона, радваше се за победата на клуба”, спомня си Стоян. 

За случилото се с баща му обаче разбира от социалните мрежи. „Вдигнах телефона да звъня, но той не отговори, след което тръгнахме директно към мястото на катастрофата”, разказва той. 

Нако се оказва обикновен човек с необикновена съдба. Екипът ни се срещна с него преди 4 години. За да ни разкаже живота си. И само в архивите на NOVA има неизлъчената му досега история - такава, каквато само животът може да режисира. 

„Нако е човек, който няма как да се забрави. Историята му е достойна за филм. През годините поддържахме контакт, защото той много искаше да разкажем неговата история. Поради различни обстоятелства досега не я разказахме”, сподели репортерът на NOVA Владислава Тричкова, която заснема Нако преди 4 години. 

По документи той е роден в Майчин дом в София, а след това е изоставен. На годинка го осиновяват. И от тогава до последния си ден живее в Петрич. От приятели разбира и че някъде в Перник има мъж, който много прилича на него. 

„Те са го виждали в Перник и казват: имаш един дето много прилича на тебе. Аз го имах като двойник". „В момента, в който се срещнахме. Това се случва през 1973 година, когато бяхме войници с него, съвсем случайно. Той е бил войник в Благоевград. 

Аз бях в София и тренирах в „Славия” лека атлетика. След тренировки аз тръгнах за автобуса да отида до поделението и към спирката чух един глас, който казва: я се огледай без огледало - до тук без фокус, аз си завъртях главата и в тоя момент видях моя образ да седи на пейка. ” 

Оказва се, че осиновителите на Нако през целия си живот са знаели за съществуването на близнака му. „Аз тогава с тях почнах да разговарям… защо са ни разделили и те ми казват: той беше взет, ти беше сам. После с течение на времето, когато същия въпрос зададох на неговите родители и те казаха същото: ти беше взет, той беше сам”, разказва Нако. 

От адреналина по време на първата им среща, Нако и брат му Христо не разменят контакти. Така пътят им отново се разделя. „Исках да се видя с него, но нямах връзка. Докато един път, един от съседите, изпратен командировка в Перник, среща брат ми, започва да му говори. 

Брат ми не му обръща никакво внимание, защото не го познава и идва тук и казва: „Абе, аз те видях в Перник, исках нещо, ти ме подмина”. И аз му казах: „Отиваш ли пак в Перник? ” „Да, казва, заминавам пак”. 

И викам - тоя човек като го видиш да му кажеш да заповяда в Петрич да се видим. Той му предал думите ми, брат ми дошъл тук, без да ме уведомят, че идва, отишъл е при моите родители, те са го изгонили. 

За случилото се Нако разбира при следващия опит на брат му да се срещнат. „Това се случва 3-4 месеца след този случай. Той е казал на комшията, че ще дойде на тоя ден и аз го чакам на гарата. Обаче съдбата така си играе с нас, аз не можах да го видя на гарата. И си казвам: той ако е хванал градския автобус ще слезе на центъра и тръгвам пеша. 

Виждам един съсед отдолу идва и ми казва: „Абе ти преди малко не си ли дойде вкъщи? Направо замръзнах на място, завъртях се и обратно към дома. Брат ми седнал на маса, баща ми от другата страна и нямаме ни кавга, нито нищо. 

И от тогава вече връзката ни стана с него. Ако бяхме двуяйчни с него нямаше да се срещнем, но ние сме еднояйчни, ние си приличаме. Съдбата е добър сценарист - много голям. И така аз бях семеен. Синът ми беше се родил. Запознахме го с една братовчедка на моята съпруга и те се ожениха и си има семейство". 

С годините двамата вече пораснали братя разбират подробности за биологичния си произход. Научават, че при раждането биологичната им майка им е дала имена - така през първата година от живота си Нако се е казвал Божидар, а брат му Христо - Богомил. 

„Божи дар - божи дар и богомил – дали за нея сте бил божи дар – може и да съм бил божи дар, но като Господ й е дал този дар защо ни е оставила? ”, пита се Нако. На този въпрос двамата никога не успяват да си отговорят. Съдбата обаче показва, че освен за семейството си - Нако е божи дар и за цял един футболен отбор. 

0 коментара


Вашият коментар

ВАЖНО! Правила за публикуване на коментар
Име
Коментар