Гергьовден е! Ден на храброст и личен празник на хиляди българи

Свети великомъченик Георги Победоносец е един от най-почитаните светци, мъченик за Христовата вяра в Източноправославната църква. Според преданията той е римски войник, християнин. Роден е в Кападокия (днешна Турция) в християнско семейство.

Баща му е служил като офицер в римската армия. Младият Георги следва пътя на баща си и постъпва на служба в армията, където се проявява като добър войник и бързо се издига във военната йерархия.

По това време е разпределен в Никомедия и служи в личната гвардия на Диоклециан. Той издава едикт за систематично преследване на християните в цялата империя. На Георги е заповядано да вземе участие в преследванията, но вместо това той се открива като християнин и критикува решението на императора.

Разяреният Диоклециан нарежда Георги да бъде подложен на мъчения и да бъде екзекутиран като предател. Тялото на свети Георги е погребано в Лида. Скоро след това християните започват да го почитат като мъченик за многото чудеса, които извършил след смъртта си като небесен воин и закрилник.

Едно от най-известните чудеса, извършено от св. Георги и заради което е често изобразяван на иконите, убиващ змей, е чудото станало близо до град Вирит, днешен Бейрут, недалеч от град Лида, където лежало тялото на светеца. Близо до град Вирит имало голямо езеро, в което живеел страшен змей, той често излизал и много хора ставали негова жертва.

Когато пък доближавал градските стени дъхът му отравял онези, които били на близо и го вдишвали. Гражданите се опитвали да се преборят със звяра неведнъж, но нямали успех. Така един ден те решили да помолят техния владетел за помощ, той пък от своя страна издал заповед, с която разпоредил всеки ден да предават на змея по едно от децата си и тъй да се спасят останалите. Когато дошъл ред на управителя и той завел детето си.

Когато змеят излязъл, се появил св. Георги, яхнал бял кон и отишъл при девойката. Попитал я защо стои там и плаче, а тя като му обяснила защо е там викала към него да бяга. В този час светецът войн препуснал към змея и го пробол с копието си. После наредил на момичето да го върже с пояса си и да го завлече в града.

Народът, като видял това се разбягал от страх, но св. Георги им заговорил, да не се страхуват, защото Господ Иисус Христос го е изпратил да ги избави от това зло, за да повярват в Него. Подир тези думи светият войн отрязал с меча си главата на змея, а хората повярвали в Бога и всички до един се покръстили, а те били 25 000 освен жените и децата.

Какви са традициите на този ден?

По стара българска традиция на Гергьовден във всеки дом се пече агне, а около трапезата се събира цялото семейство.

Задължително е масата да има обреден хляб, агнешка дроб сарма, млечни продукти, зелен лук, пресен чесън, варено жито, баница и вино.

Стопанката на къщата става рано и премита двора, след което закичва вратите с букет от здравец, люляк и цъфнала клонка от плодно дръвче. Той се оставя да стои, докато изсъхне, а обичаят се спазва за здраве, берекет и щастие през цялата година.

Назад във времето е имало и друг обичай - събличане и забраждане на булките. Всички млади булки, омъжени през тази година, излизат на мегдана с невестинските си премени.

Кръстниците (или кумовете) свалят ритуално връхната им дреха и събуват обувките им. После им дават обикновени и ги забраждат с кърпа.

Имения си ден ще отбележат общо 208 016 българи, носещи имената Георги, Гергана, Гочо, Габриел, Габриела, Гинка, Ганка, Ганчо, Галя, Галин, Галина и производните им имена.

Георги е най-разпространеното мъжко име у нас през мината година – над 143 хиляди мъже го носят, показват данните на Националната статистика. Точно 27 530 българки пък носят името Гергана и също ще почерпят на 6 май.

С указ на княз Александър Батенберг през 1880 г. е обявен за „Ден на храбростта” и празник на българската армия.

Трансформациите му са неделима част и от политиката на социалистическата власт – през 1947 г. става „Ден на пастира” или „Ден на животновъда”. През 1993 г. е възстановен с указ на Министерския съвет и отново се чества с военен парад, приеман вече не от царя, а от президента./Глас.бг