Георги Връбчев с литературна премиера на сборника „Акорди“ в регионалната библиотека на Благоевград

 
Писателят Георги Връбчев гостува в Благоевград със сборника разкази „Акорди“, който ще бъде представен в четвъртък – 7-ми април от 17 часа в регионална библиотека „Димитър Талев“, зала „Библио-клуб“. 
Сборникът „Акорди” е композиция от житейски акорди с либрето, странстващо в светове на трепет и изпитания, философски енигми, страст, предателства и стилно напомняне, че понякога животът е рокендрол и точно тогава е хубав. 
Четири от разказите, включени в новия сборник имат международни награди от престижни литературни конкурси в Италия и Израел. 
Георги Връбчев е член на Съюза на българските писатели, пише както проза, така и поезия. Автор е на книгите - „Някъде... там... някъде” и „Заветът на викинга”, преведена на английски език. 
Преди литературната премиера на книгата в Благоевград, разговаряме с писателя, за да ни разкаже повече за посланията, които отправя със сборника „Акорди“. 

С какво ви вдъхновяват човешките истории на обикновените хора? 
С невероятната комбинация на ежедневна рационалност и сложност. Често елементарни наглед ситуации, крият „под себе си” огромен „айсберг” от съдби, емоции и понякога на пръв поглед нелогични решения. И затова те са там - между страниците на „Акорди”. Понякога фокус, понякога – фон, често портал към невидим с просто око свят. 
Има ли нещо, което свързва героите в сборника „Акорди“? 
Пътят към светлината, пътят към доброто, който много често е трънлив и неравен. 
Кога и как разбрахте, че умеете да разказвате увлекателни истории? 
Просто опитах. Някъде в края на средното и началото на висшето си обучение. Исках, чувствах в себе си порив и накрая опитах. Винаги трябва да се опитва. „Тези, които никога не опитват, те със сигурност се провалят. ”, казва в един от текстовете си Джоуи ДиМайо - основен двигател на любимата ми група Manowar и човек, имащ способността и мисията да вдъхновява. 
 

Как творецът вижда света? А как изглежда той през очите на професията, която упражнявате? 

Творецът в мен го вижда като странни, неведоми пътеки, пътища и магистрали, които непрекъснато се пресичат и разделят. * Нотариусът в мен го вижда рационален, като система от правила, които трябва да се спазват, за да не настъпи хаос. 
Как се чувствате, когато живеете между тези два свята? 
Всъщност това са две страни на един и същи свят – моят – и съществуват в относителен баланс. Във всеки от тях презареждам за другия. Не е трудно, стига да имаш нагласа за „удоволствие от действието”, както го нарича Айн Ранд. 
 

Първият разказ, който написахте за сборника „Акорди“? 

„Вендета”. В един по-различен и по-кратък вариант, с друго заглавие. Пренаписах и допълних разказа през септември 2021 г., с частта от историята, която през годините непрекъснато ми напомняше за себе си. 
 

Забелязахме, че книгата има много привлекателна корица. Можете ли да си представите момчето и момичето от нея, но като конкретни персонажи в разказите? Кои са те? 

Това са Стоян и Сузана от „Коледа”, Стела и Янош от „Стела”, това е момичето от „Свободна” и момчето от „Рокендрол”, това са Уил и съпругата му от „Пътят на Уил”, това са Дон и Тъгата... Те са там – в разказите - и навсякъде сред нас. Затова са силуети, защото може да бъде всеки от нас. Всеки, на някой свой кръстопът, някъде по пътя си

. 
Всеки разказ носи свое послание, но има ли определен пасаж в сборника, който често препрочитате, за да се мотивирате повече? 

„Приседнах на скалите, които обичах. Вече не плачех и си обещах никога да не го правя. 
Кой спазва подобни обещания? Едва ли щях да съм аз. 
Прибрах колене към себе си, прегърнах ги и се загледах в морето. Като деца скачахме от скалите и плувахме към края на света. Кой колкото може. Аз продължих да го правя. Сама. Всички други пораснаха. 
Дали така изглеждат кръстопътищата? Зад теб мрак, пред теб – безкрай. Винаги съм си ги представяла по друг начин, но знаех, че това е кръстопът. Моят. Чувствах го. ” 

Музиката, която слушате най-често напоследък? 
Като изключим Manowar, които са константа в живота ми и винаги ще бъдат, напоследък отново интензивно слушам Рихард Вагнер. Преработвам една от викингските си истории и вероятно това е причината по-често от обикновено да чувствам нужда от могъщата му, приказна музика. 
 

Ако детството е песен, как би се казвала тя, след като се върнете в онези години, за да си спомните звученето? 

„Васко Да Гама от село Рупча” – песента за онзи дързък малък пътешественик, който тръгва след мечтата си и поема „срещу вятъра”, но по течението на времето. 
 

Разкрийте част от това, което очаква гостите на премиерата на книгата в Благоевград. 

Откровен разговор за литература, включително и за разказите в „Акорди”. Обичам да съм в Благоевград. Специален град, с особена, истинска душевност – така го чувствам - и нямам търпение да дойда отново, вече придружен от акордите на думите. 
Имате ли идея за следваща книга? Може би този път ще изненадате читателите с роман. 
Да. Романът е готов. Страстна и забавна история, в която напрежение, удоволствия и криптовалути се преплитат в лежерно, лятно приключение на винаги усмихнат и непоклатимо позитивен главен герой. Вярвам, че книгата ще поеме към читателите в началото на лятото. 
* Една от новелите на автора в първата му книга „Някъде... там... някъде”, носи името „Странни магистрали” и е посветена на споменатия по-горе Джоуи ДиМайо. 
За сборника „Акорди“ 
Ще срещнете момиче, което се бори с живота, въоръжено само със своето виолончело и воля за свобода, софийски мускетар, пренебрегнал себе си, за да спаси девойка в навечерието на Коледа, адвокат-мечтател в странен, трескав делник на Пловдив; ще си припомните, че в събота вечер е нормално човек да бъде съблазнен, ще срещнете природата и хората, Любовта като трепет, като страдание, като чудовищна лудост, Тъгата, която може да ти вдъхне надежда и Свободата, за която и най-тежките окови са слаби.

Истории за нещата от живота, истории за пътя. Пътят напред, пътят назад, пътят към себе си. Жени и мъже в приключението на живота. Някои успяват, други не, трети…зависи от гледната точка. Съвременна проза, деликатна и сурова, поетична и динамична, разноцветна като самия живот. 

Разговаря П. Петрова