Фотошок! Гладът не е новина! Призрачният град на миньорите! Разрухата Бобов дол!

Дни наред миньорското градче Бобов дол е в центъра на събитията в България. 130 млади мъже, съпрузи и татковци, останаха под земята, за да се борят за хляба си -готови да умрат в галериите, почернели от въглища, изпълнени със задушлив газ. Протест от безсилие!

Миньорите стачкуваха, защото някой оцени труда им на 20 лева. Видяхме ада в едно градче на България, където все още живеят хора, раждат се деца и където гладът вече не е новина! Гладът в Бобов дол е норма. Норма на живот, защото основният поминък е там - в мината - под земята. Живи, закопани срещу 20 лева. Цяла седмица се нагледахме на политическо лицемерие, предприемаческа наглост и потресаваща мизерия. Четвърт тутманик и половин кофичка айран за цял ден......

Унизителна животоподдържаща терапия за миньорите под земята по време на тяхната стачка, продължила с дни. Разтърсваща мизерия оставила своя отпечатък върху лицата на мъже, отговорни за семействата си, това видяхме. Изтерзани лица, изпити от мъка и тежък, къртовски труд за насъщния. 60 часа безсъние и глад в мината, за да защитиш хляба си и правото си на живот. Градът на глада, така наричаме Бобов дол! Със зловещо рушащи се миньорски блокове, изоставени строежи, опушени стени и прозорци.

Няма светлина, тук-таме някое жилаво растение оцеляло в непрекъснатия смог....... Отрова и глад! Гледаш наоколо и първото нещо, което ти идва наум е да избягаш, колкото може по-далеч от този призрачен град. Да избягаш, но къде? Тук са корените ти! Тук е България! Родината, която са ни учили да наричаме - майка! Държавата, за която са работили и градили дедите ни! Боже, това ли заслужаваме?! Към теб са молитвите на тези хора, защото Викът на глада и нищетата, явно никой не го чува. Държавата е глуха и сляпа от години за стенанията на жителите в този град на глада........

П. Петрова