Експеримент доказва на невярващите: В домашни условия ракията не може да се пречисти

В домашната ракия има два пъти повече опасни съединения като метанол, висши алкохоли етилацетат и ацеталдехид, отколкото в най-евтината купешка ракия. Това показва тест с газхроматограф, поръчан от БНТ. Резултатът сочи, че дори най-стриктно направената домашна ракия не може да се пречисти добре от казана - и заради директния огън, който не позволява контрол на температурата, и заради малкия капацитет на дестилационната колона в сравнение с промишлената.

Опасните съединения могат да доведат до фатален край, особено ако напитката е с неизяснен произход, както се случи в Якоруда, където по празниците починаха петима души след употреба на алкохол менте, купен на черно.

Очевидно контролът върху производството на домашна ракия не е достатъчен, след като такива неща се случват, коментира пред „Труд“ председателят на Националната лозаро-винарска камара Радослав Радев. По думите му случаите, подобни на този в Якоруда, не са рядкост. Често обаче те се записват като смърт от сърдечна недостатъчност или инфаркт, а не като отравяне с домашен алкохол.

„Съществува един огромен сектор, който е с незаконни съоръжения за дестилация, където вече съвсем нелегално се вари ракия от всякакви суровини, където според мен няма никакъв контрол”, обясни Радев.

При лицензираните производители подобни рискове за здравето са сведени до минимум.

„Първо, имаме лицензионен режим, който в крайна сметка гарантира, че самите производствени площадки отговарят на всички технически, санитарни и здравни изисквания. После самите съоръжения преминават през подобен тип контрол на тяхната изправност. Лицата, които работят там, имат съответната професионална квалификация”, обясни Радев. По думите му при лицензираните дестилери на спиртни напитки производството е тотално контролирано.

„Веднъж чрез монтирани уреди по цялата производствена площадка, така че се проследява процесът от влизане на суровината до излизането на завършения продукт. Тези уреди в реално време предават информация към Агенция „Митници” и във всеки един момент може да се види какво се случва там и в какъв обем. При лицензираните дестилери перманентно се извършва и физически контрол. При някои от по-големите производители всекидневно има човешко присъствие на контролните органи”, допълни той.

Над 180 млн. лева загуба за държавата

Изчисленията на база годишната гроздова реколта показват, че акцизът събран от в специализираните малки обекти - казани, регистрирани в Агенция „Митници”, е около 600 000 лева. За сравнение годишно лицензираните предприятия плащат по 180-185 млн. лева акциз.

Гроздовата реколта в България в зависимост от климатичните условия варира между 400 и 450 млн. килограма.

„Лицензираните предприятия преработват около 200-250 млн. килограма, остатъкът се преработва извън тях”, обясни Радослав Радев. По думите му става въпрос за винено грозде, което не е предназначено за директна консумация като плод.

„То очевидно се преработва, от него се прави домашно вино и след това се изварява ракия. Отчитайки това количество, приблизително около 40 млн. литра ракия може би се произвеждат извън лицензираните предприятия”, изчисли той./ Труд