Идва зимата. Магазините са отрупани с всякакви стоки за бита- дрехи,обувки, чорапи. Цените са различни. Има за всеки джоб. Качеството обаче еразлично, а хората твърдят, че нищо не може да бъде сравнено с топлината на вълнените чорапи. Ръчно изплетени такива могат да се видят понякога в пазарни дни в Благоевград.
Ние обаче ги намираме на бул. „Васил Левски“- красиви, от истинска вълна. Плете ги 87- годишната баба Зоя Анакиева и го продава пред входа наблока, в който живее. От 10 години, възрастната жена плете и продава, за да си изкара допълнително някой лев към пенсията. Разчита на себе си.
Все още вижда,но твърди, че вече е толкова свикнала, че знае добре как да борави с иглите.Чорапите са изплетени от чиста вълна, преждата й доставя нейният брат. Баба Зоя е предала традицията на плетенето на своите деца, които живеят и работят в Благоевград. „Дъщерята е учителка по английски език.
Тя също плете. Снахата и тя умее. Внучките завършиха висше образование, но покрай мен и те искат- бабо,дай да изкарам два бода“, споделя баба Зоя. „Животът, бабе навсякъде е тежък, но съм доволна, че децата имат работа. Живи и здрави бъдете и вие, даработите, другото се оправя“, твърди с мъдростта на годините си баба Зоя.По думите й, най- важното е, човек да не се предава, да работи, да се труди,както тя го прави.
Разчита преди всичко на себе си и на двете си ръце. Повлякохме крак на баба Зоя, защото когато си тръгвахме, дойде нов клиент. Ние си тръгнахме с хубави вълнени чорапи и благопожелания. С възхищение споделяме историята на баба Зоя, защото тя показва, чекогато човек е трудолюбив, нищо не може да го спре да работи.
А в Благоевград кафетата са пълни, младите твърдят, че няма работа, а обяви за търсене на кадри в различни аспекти заливат както Бюрото по труда, така и платформите за търсене и предлагане на работа. Всичко е до желанието, ни научи 87- годишната баба Зоя.
Цвети Иванова
.jpg)
17168 прочита
11