Честит Ден на будителите! Спомен и благодарност към хората осветили пътя на нацията

Народните будители са онези велики личности в българската история, които въпреки трудностите на епохата, в която живеят, успяват с много труд, упоритост и обич към българския народ да събудят духа, знанието и любовта към родината. Те са писатели, учители, революционери и просветители, посветили живота си на запазването на българския език, култура и национално съзнание. Тяхната непреходна роля в историята е белязала съхраняването ни като народ, устоял на превратностите на времето, и превръщането ни в нация с безценно културно наследство, богата история и духовност. 

През 1922 г. Стоян Омарчевски, министър на народното просвещение, по инициативата на група интелектуалци, внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на българските народни будители. 

На 28 юли 1922 г. Министерството на народното просвещение излиза с окръжно №17 743, според което 1 ноември е определен за „празник на българските будители, ден за отдаване на почит към паметта на големите българи, далечни и близки строители на съвременна България“. 

На 31 октомври 1922 г., излиза постановление на Министерския съвет за обявяване на празника. На 13 декември същата година 19-то Обикновено Народно събрание приема Закон за допълнение Закона за празниците и неделната почивка. Цар Борис III подписва закона за въвеждането на Деня на народните будители на 3 февруари 1923 г. Три години след подписване на Ньойския договор българското общество изпитва остра нужда от духовни стимули и ги намира в наследството от идеи на най-мъдрите българи. 

На този ден малко се говори, че почти половин век този празник минава в забвение, защото БКП забранява честването на Деня на будителите и въвежда такива дати за честване като 9 септември, с който отбелязва „победата на народната власт” със задължителни и организирани под строй манифестации. 

Честването на днешния ден е забранено от комунистическия режим през 1945 г. и не се отбелязва в продължение на повече от четири десетилетия, до рухването му в края на 1989 г. 

Малцина знаят, но още преди официалното му въвеждане в календара, за първи път честване на народните будители става на фестивала в Пловдив през 1909 г. Всепризнат патрон на българското будителство е Йоан Рилски, почитан като небесен покровител на българския народ и държава, който в народната памет е образец за себеотдаване, безсребърничество, любов към ближния и Отечеството и към когото народната обич и уважение остава жива през вековете на османско владичество. 

Празникът е възстановен със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36-то Народно събрание на 28 октомври 1992 г. 

Сред най-тачените български народни будители са Свети Иван Рилски, Паисий Хилендарски, Григорий Цамблак, Владислав Граматик, Петър Парчевич, Петър Богдан, Матей Граматик, Неофит Бозвели, Неофит Рилски, Иван Селимински, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков Раковски, Васил Априлов, Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов, Иван Вазов, Григор Пърличев, Александър Екзарх, Никола Бобев, Стефан Антонов, Иван Богоров и много други. 

От 1991 г. Съюзът на учените в България отбелязва Деня на народните будители и като Ден на българската наука. С решение на Съюза на българските журналисти този ден става и Ден на българската журналистика. 

Денят на народните будители не е единственият празник, който е забранен след окупацията на България от Червената армия и взимането на властта от БКП. В своите „Задочни репортажи за България” убитият от Държавна сигурност през 1978 г. в Лондон писател Георги Марков пише: 

„След установяване на пълното съветско господство над България, по указания на Москва, бяха предприети системни и решителни опити за ликвидиране на всички съществени традиционни празници и обреди. Огромната част от тях попаднаха под ударите на антирелигиозните кампании на режима и бяха дамгосани като попски отживелици. 

Всеки днешен българин знае, че бяха ликвидирани не само пряко свързани с религията празници като Коледа, Великден, Богоявление, Гергьовден и други, но и празници, свързани пряко с националното самосъзнание и във висша степен “надрелигиозни” като Деня на Кирил и Методий. “ 

Но въпреки дългото забравяне в народната памет остава искрицата на благодарност към тези големи българи, пробудили народната свяст във времена на заспалост. Едва ли има друг език, в който мисията на духовния водач да се назовава с метафората на събуждането. Същевременно, изразът „народни будители“ има двоен смисъл: първият – „произлизащи от народа“ и вторият – „будещи народа“. Това означава, че българското будителство – а това е възрожденската интелигенция, е тясно свързано с народа, то произлиза от народа. Будителите, духовните водачи – това са възрожденските учители, възрожденските книжари и издатели, първите учени, първите журналисти и първите творци на художествено слово, но и първите лекари, прависти, географи, откриватели. 

„Докога сон глубокий? Стига толкова спавание що е спавала нашата Болгария доволни векове! Събудете се поне оттука натам! “– възкликва отец Неофит Рилски в станалия вече класически предговор „Филилогическое предуведомление“ на своята „Болгарска граматика“ от 1835 г. 

Българското възраждане е време не само на културно съзиждане, това е преди всичко времето на създаване на национално самочувствие до изграждането на самата нация. Българското възраждане носи в себе си борбата за промяна – политическа, социална, културна, духовна. Времето сякаш е разпънато в опозиции – „хляб или свинец“, „свобода или смърт“, „позор или слава“. Възторгът съпътства огорчението, но призивът преминава през цялото Възраждане, с настоятелното „от сън дълбок се събуди“, за да достигне до незабравимия образ на сънуващия патриот отново в публицистиката на Христо Ботев – „Дим, дим! под който ние българите така сладко спим! “. В този сън Ботев сякаш влага всичко – и вина, и страх, и срам. Филтър