Бъдещето на магистрала "Рила", която да свърже Самоков и Дупница със София, за над 1. 5 млрд. евро тъне в неизвестност 

Около 1. 5 милиарда евро са нужни за строителството на 107 км магистрала, която да свърже София със Самоков и Дупница до границата със Северна Македония при Гюешево 
Около 1. 5 милиарда евро са нужни за строителството на 107 км магистрала, която да свърже София със Самоков и Дупница до границата със Северна Македония при Гюешево 
На 1. 5 милиард евро е прогнозната стойност на магистралите "Рила" и "Гюешево - Дупница". Те трябва да свържат София през Самоков, Дупница, Кюстендил до границата със Северна Македония при Гюешево. Идейният проект е разработен, трасето е избрано, като за отделни участъци все още има спорове. Това стана ясно по време на форум в Кюстендил за ключовите пътни проекти в Югозападна България, организиран от местния клон Българската търговско-промишлена палата (БТПП) в партньорство с клъстер "Зелен транспорт". 

Дискусионният форум беше предизвикан от липсата на какъвто и да е напредък по двата важни транспортни проекта - Коридор №8, който трябва да свърже София и Скопие с бърза жп връзка, и магистрала "Рила". И за двете трасета се говори от години, без особен ефект. 

Строителството на магистрала "Рила" няма да започне и през 2026 г., а модернизацията на жп линията от София през Перник до Радомир беше отложена, каза Валентин Христов, заместник-председател на БТПП-Кюстендил. 

Двата проекта имат стратегическо значение за България и освен за икономическото развитие са важни и за отбраната, отбеляза Мартин Янев, заместник-председател на "Зелен Клъстер". 

"Коридор №8 се обсъжда от над 100 години, надявам се в следващите 5 години да има такова задвижване, каквото не сме виждали", каза той. 

Мистерията магистрала "Рила" 
Какво знаем за магистрала "Рила"? През настоящия век за нея периодично се говори, но проектът никога не е представян публично. Той е известен още като далечен южен обход на София, който трябва да свърже Дупница и Самоков с магистралите "Тракия" и "Хемус". За първи път е лансиран още по времето на социализма през 1978 г. 

При правителството на Симеон Сакскобургготски (2001-2005) разговорите около магистралата се съживиха покрай проекта "Супер Боровец", но после затихнаха заедно с него. 

През последните години, по време на правителството на акад. Николай Денков (ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ) отново имаше раздвижване, като тогавашният регионален министър Андрей Цеков (ПП) обещаваше през 2026 г. строителството на магистралата най-после да започне. 

Днес вече е ясно, че това няма да се случи. Каза го неотдавна настоящият регионален министър Иван Иванов (БСП) в отговор на парламентарен въпрос. 

Идейният проект на магистрала "Рила" никога не е представян публично, а дискусиите за нейното бъдеще стават при затворени врата. Причината вероятно е да не се разбере дали и какви са лобистките интереси зад този проект. 

В първото правителството на Бойко Борисов, когато регионален министър беше Росен Плевнелиев (2010 г.), беше заложено скоростен път да свърже София през Радомир и Перник с Гюешево, на границата със Северна Македония. 

Кюстендил не ви е София 
Широко рекламирания днешен "дискусионен форум" се оказа отворен само за депутати и кметове, но затворен за журналисти. Нареждането е на председателя на БТПП-Кюстендил Александър Андонов, неофициално посъветстван за това от пиара на един министър, както се изрази пред Mediapool участник в срещата. 

На реплика, че когато БТПП кани журналисти да отразят форумите в София, те са открити, а медиите не се гонят след встъпителните речи на управляващите, Андонов отговори, че "тук аз определям правилата" и "Кюстендил не ви е София". предава mediapool.bg

Андонов все пак великодушно разреши на журналистите да чуят поне представянето на проекта за магистрала "Рила" от д-р инж. Розалина Козлева, управител на "Инфрапроект консулт" - компанията, направила анализа за пътната безопасност и оценката на разходите и ползите от реализацията на проекта по договор с агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) за 163 000 лв. без ДДС. 

Медиите бяха "помолени" да напуснат залата преди "Виа План" да представи трасето. Компанията разработи идейния и технически проект за магистралата от Дупница до Гюешево за малко под 2 млн. лв. 

Пътната агенция никога не е представяла публично кой от предложените три варианта е избрала. Днес също липсваха нейни представители или поне докогато беше разрешено на журналистите да присъстват, никой от АПИ не се появи. 

107 км за над 1. 5 млрд. евро 
Първите проекти за магистрала "Рила" са от 1978 г., а през 2023 г. са разработени 3 варианта, от които е избран един с дължина от 107 км, каза Розалина Козлева. 

Той започва от магистрала "Струма" при Дупница и дублира второкласния път II-62 Дупница - Самоков, като в района на село Живково ще се разклонява на две, посочи тя. 

Едното направление свързва магистрала "Рила" с магистрала "Тракия" при Вакарел, откъдето прави връзка с магистрала "Хемус" при село Потоп. 

Другото направление е за връзка на магистрала "Рила" с магистрала "Хемус" чрез пътен възел в района на Бухово. 

Проектната скорост на магистралата е 120 км/ч, а инвестицията днес се оценява на около 1. 5 милиарда евро без ДДС, каза Розалина Козлева. 

Проучванията показват, че ще има сравнително голямо увеличение на трафика по нея – средно с 16%, като в някои участъци ще стига и до 23%. 

В участъка Долна баня - Костенец - Момин проход - Мирово се очаква товарният трафик да се увеличи с 50%, каза Розалина Козлева. 

Тя посочи, че ползите от реализацията на проекта са подобряване на свързаността между областите Софийска и Кюстендил с над 35% и значително намаляване на катастрофите по второкласните пътища, които се използват сега. 

От възможностите на бъдещата магистрала ще се възползват над 140 000 предприятия, които оперират в обхвата ѝ, както и около 1. 7 милиона жители. 

Икономическите ползи за 30 години се изчисляват на 2. 5 милиарда евро, като над 1 милиарда евро идват от съкращаване на времето за пътуване, посочи Козлева. 

Единственият негативен ефект от реализацията на магистралата ще е увреждане на някои от местообитанията, допълни тя. 

Икономическата норма на възвращаемост на проекта е оценена на 8. 38%, а очакваните ползи надвишават разходите 3. 63 пъти. 

Магистрала "Рила" ще допринесе за разширение на трансевропейската пътна мрежа, тъй като има връзка с Коридор "Западни Балкани - Източно Средиземноморие" и Коридор "Балтийско море - Черно море - Егейско море" и по тази причина може да се намери и европейско финансиране, смята Розалина Козлева. 

Магистрала "Рила" на концесия? 
На този етап обаче това е малко вероятно да се случи, защото този проект не е приоритетен за българското правителство. Всички европейски средства през настоящия програмен период са насочени за довършването на магистрала "Струма" през Кресненското дефиле, както и магистралата Русе – Велико Търново, а в добавка и тунелът под Шипка. 

Въпреки че нито един от тези проекти не се движи с нужното темпо и са затънали в "льосовите почви" край Бяла, илюзия е да се смята, че пари от "Транспортна свързаност" или от механизма "Свързана Европа" може да бъдат насочени към този проект. 

По-реалистичният вариант е отдаването на концесия на магистрала "Рила". Правителството на Росен Желязков вече обяви мащабна програма за публично-частно партньорство, като до 16 юни всяко министерство трябва да представи по 3 значими проекти за строителство и услуги. 

Интерес към изграждането на магистрала "Рила" на концесия преди повече от 15 години беше заявила една от най-големите строителни компании у нас "Главболгарстрой". Интересът на компанията на фамилия Пешови беше свързан с реализацията на проекта "Супер Боровец", който с днешна дата не е актуален. Тогава от ГБС твърдяха, че са направили предпроектни проучвания за магистралата и биха могли да я построят за три години. Днес не е ясно дали компанията поддържа това си решение. Фамилия Пешови имат хотели в този район, които развиват. 

През изминалите години се развиха и още няколко големи инвестиционни проекти, които се реализират по това направление. Едното е на бизнесмена Христо Ковачки, свързан със превръщането на Мальовица в нов ски център. Другият голям проект е на оръжейния търговец и производител "Самел-90" АД, който изгради комплекса "Сам Елион" с 36 къщи, хотел, конферентен и спортно-възстановителен център. 

Коридор №8: Да упражним дипломатически натиск 
Дискусията за Коридор №8, който трябва да свърже Черно море с Адриатическо и минава през България, Северна Македония и Албания, бе изцяло закрита за медиите. 

Северна Македония е свързващото звено за реализацията на Коридор №8, но тя е насочила всичките си усилия към Коридор №10, който свързва Гърция със Сърбия, каза Кирил Добрев (БДП), председател на парламентарната комисия по транспорт. 

Той заяви, че чрез посланика на Германия се оказва политически натиск върху правителството на Северна Македония, за да строи железопътния коридор към България. 

Кирил Добрев твърди, че Албания е напреднала с изграждането на нейния участък, но международно журналистическо проучване показва, че Албания на практика нищо не прави за модернизацията на железопътната си инфраструктура, която е останала като паметник от комунистическата епоха. 

Макар и с бавни темпове Северна Македония модернизира жп линията си към България и разширява пътя през Крива паланка към Гюешево. 

В същото време България отложи за след 2030 г. модернизацията на жп линията София – Перник – Радомир, която и в момента е електрифицирана. За жп линията Радомир - Кюстендил - Гюешево, която не е електрифицирана и влаковете в момента се движат с 30 км/ч обаче изобщо не се говори и нищо не се прави.