Археолози с изумителни находки в град на повече от 6000 години в Пиринско

Екип от Националният исторически музей проведе за втора година редовни археологически проучвания на обект от изключително значение за историята на земите в района на югозападна България. Укрепеният обект в м. „Св. Архангел“ над село Дъбница, в подножието на рида Дъбраш, западни Родопи е непрекъснато обитаван през период от близо 6000 години – от каменно-медната епоха до късното средновековие.

Резултатите са повече от впечатляващи. Изобилието от керамика от каменно-медната епоха, късната бронзова епоха, архаиката, класиката, елинизма, античността и средновековието показват непрекъснато обитаване на този естествено защитен хълм.
 

През изминалият сезон бях установени размерите и периода на съществуване на две сгради от късната античност, както и на църквата на върха на хълма.
 

Крепостта най-вероятно е била изградена като акропол-убежище на наблизо намиращия се римски град Никополис ад Нестум във връзка с набезите на племена, навлизащи в пределите на империята през периода на късната античност, пише БЛИЦ. Сред находките има многобройни монети от VI в, което и доказва изграждането на изцяло нова укрепителна система и сгради, планирани спрямо терена.

Освен монетите се намират и голямо количество предмети от бита: метални инструменти и пирони, стъкло – фрагменти от чаши, прозорци, заготовки за оформяне на предмети от стъкло и олово. Сред находките се откроява керамичен лакримарий, украсен с кръстове от двете страни.

Сградите са били изградени върху останките от по-ранни застроявания като най-впечатляващите са с многобройни находки от епохата на елинизма. Сред тях се открояват голямо количество фрагменти от съдове с черно лаково покритие (фирнис), както и монети.
 

Две от монетите са с изключително значение – сребърна монета на град Хистиея на остров Евбея, с датировка III-II в. пр. Хр. и монета на македонския владетел Деметрий Полиоркет от началото на III в. пр. Хр.
 

В пластовете история се намериха и други изключителни находки – оловни ядра за прашка с изображения на връх на копие, на скорпион и на неидентифицирано насекомо. На едната от тях се разчита надпис, който най-вероятно е с името на един от македонските военачалници от периода IV-II в. пр. Хр. – ΣΠΑΡΟΔΑ. Такива ядра са намирани в района но досега не са откривани в археологически контекст.

През тази година беше разчистен терена на върха на хълма, където бяха разкрити останките от ранно християнски храм, върху който впоследствие, през средновековието е била изградена друга църква. 
 

В притвора беше открита бронзова екзагия (контролна тежест за монети), с номинал една номизма. При по-късните преустройства в притвора на църквата са попаднали и две ранни римски монети от периода преди приемане на християнството. Това може да говори за по-ранна храмова постройка под основите на църквата.

На около километър в северна посока от „Св. Архангел“ беше установено и мястото на некропола на селището. Наличието на гробни съоръжения от различни епохи и мащабите на развитие, показват недвусмислено принадлежността му към града. Голяма част от него е засегната силно от иманярски набези и в тази връзка екипа, проучващ „Св. Архангел“ ще търси финансиране за проучването и опазването му.

Археологическото проучване на обект „Св. Архангел“, над с. Дъбница е организирано и проведено от екип на Националния исторически музей в състав: научен ръководител – Илия Киров (НИМ), заместник-ръководител – Михаил Ваклинов (НИМ), гл. ас. д-р Яна Мутафчиева (НАИМ-БАН), Цветана Комитова (РИМ Благоевград), Биртен Еминова (СУ „Св. Климент Охридски“), и студенти, специалност „Археология“, от Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“.

Проучването е осъществено чрез проект за целева финансова подкрепа от Министерството на културата и подкрепата на Националния исторически музей.