Ангели на пътя! Салих и Айше от Якоруда- братовчеди! Поредни убити при тежка катастрофа! И докато две семейства са загърнати в черно, жената предизвикала катастрофата получи нова кола с червени панделки

14. 06. 2025 е последният ден от живота на първите братовчеди Салих Шиндев и Айше Осман от Якоруда. Прекрасни млади хора, изпълнени с живот, мечти, цели и желание да се развиват. 
 

Вечерта излизат на разходка с приятелка и отиват до съседно село. Прибирайки се обратно, около 20. 55, на пътя между белишките села Краище и Дагоново, 19-годишна шофьорка, идваща насреща, ги връхлита с висока скорост в тяхното платно. 

Айше издъхва на място. Салих е тежко ранен. 
Закаран е първо в благоевградската болница, а след това е транспортиран в столичната „Света Анна“, където умира. През цялото време е бил в съзнание, но се е затруднявал да диша и е усещал всичко. Успява да се обади на 112, а когато идва линейката, изпада в безсъзнание. Въпреки тежестта на катастрофата, виновната не звъни на 112, а на баща си. 

Салих остава завинаги на 20 – бил е прекрасен син, работлив и ученолюбив. Завършил спортно училище в Пловдив, лесотехнически техникум във Велинград, след което става студент в УНСС в София. 
 Айше остава завинаги на 26 – предишния ден е имала рожден ден. Била е всеотдайна, мила и добра с всички. Завършила е начална и предучилищна педагогика в Благоевград, работела е и сама се е издържала. 
И двамата са били внимателни шофьори, без нарушения. 
 След повече от 4 месеца случаят също се развива по типичния начин за българските институции. Т. е. не се развива: 
 Шофьорската книжка на виновната шофьорка не е отнета 
 Няма автотехническа експертиза 

Исканията на семейството за повторни кръвни проби на двете шофьорки не са уважени 

Настояванията им за достъп до телефоните им около часа на катастрофата също са отхвърлени 
 Липсва информация какво се случва по делото 
 Жената, която ги екзекутира, въпреки крехката си възраст, вече има профил на типичен арогантен пътен убиец, плод на 35 години либерално възпитание, образование и правосъдие. Като не показва по никакъв начин, че изпитва съжаление за случилото се. Напротив, продължава демонстративно да се забавлява и да ходи по заведения и купони. 

Това няма да попречи след време, на някое от многото съдебни заседания, адвокатът ѝ да каже, че тя много се разкайва, че изпитва силен стрес от случилото се, че дори е развила паник атаки от мъка и прочие. 

Близки на семейството ѝ ще разкажат, че тя, всъщност, е едно скромно дете, че има добри оценки, че помага на съседите, че иска да учи, съдиите ще обобщят всичко това като „добри характеристични данни“, ще проявят разбиране към младостта и страданията ѝ и ще ѝ дадат условна присъда. 
 Или, защото все пак е убила двама човека – може и да получи кратка присъда от 2-3 години "затвор общ режим", което всъщност значи общежитие, откъде ще излиза, уж, за да работи и ще бъде предсрочно освободена за „добро поведение“. 

Това е начинът, по който се оправдават пътните убийци в България - играе се един и същи съдебен театър, в който главните действащи лица, адвокатите на убийците и съдиите, си разменят едни и същи реплики. Като знаят предварително какъв ще бъде крайния резултат. 

Най-циничната подробност от това двойно пътно убийство е твърде скандална дори   Сдружение „Ангели на пътя“,   видели и чули всякакви безобразия от пътни убийци, техните семейства и адвокати: 
Само месец след катастрофата жената, прекършила две човешки съдби и съсипала живота на десетките им близки, получава като подарък от родителите си чисто нова кола, украсена с огромна червена панделка и балони! 

В. Василев