80-г. енциклопедист Н. Атанасов почерпи в бара за 20-и рожден ден

За 20-и път вчера 80-годишният Никола Атанасов от петричкото село Коларово празнува рождения си ден. Той е роден на 29.02.1932 година в село Генерал Тодоров и е известна енциклопедична личност, бивш учител, спортист, хореограф, поет, фотограф, екскурзовод, общественик. Председател е на Съюза на репресираните в Петричка община и е регионален отговорник на Българската асоциация на фермерите.

Не завиждам на хората, които всяка година празнуват рожден ден. По този повод имам виц: Едни баби преди години ми казаха, че родените на 29-и февруари умират. Отговорих им, че нямам такъв проблем, очите ми лъщят по окъпани булки.

Напротив, щастлив съм, радостен съм и по-икономичен откъм рождени дни и сега се чувствам като на 20 години, все едно че ми предстои да бъда уволнен от казармата, каза бай Никола. Вчера той черпеше връстниците си в дневния бар на село Коларово, където отсяда всеки ден от 9 до 11 часа. Той показа многобройните си публикации и отличия в областите, в които се е трудил.

Бай Никола разказа: Аз съм живата история на Коларово, не се изоставям нито физически, нито умствено. По два-три часа всеки ден чета, след това полагам физически труд, на тия години се научих да работя и на компютър. Любимите ми поговорки са “Защо да се ядосвам, като ще ми мине”, “Днес е по-добре от утре” и “Никога не спори с глупаци”.

Помня 1938 г. и 1939 г. левът имаше златно покритие. Народът живееше добре. Дойдоха германците, те са дисциплинирани и човечни хора, раздаваха на децата шоколади и бонбони, прегръщаха ни, с което искаха да покажат, че са оставили у дома деца като нас. До 1944 г. в района не се усети антифашистка борба, но след това се появиха много партизани. Посрещнахме 9 септември 1944 година с надежди за по-добро, после се разочаровахме. През 1947 г. комунистите търсеха у населението мляко от вол, памук от нива. Аз бях в такава агитка, колегите ме закараха пред къщата на баща ми да викам: “Ей, кулак, дай бобак” /Ей, богаташ, дай памука/. Дойдоха македонски учители да ни учат на “майчиния език”. През 1948 г. обаче се скарахме с Тито. Обесиха Никола Петков и ползващия се с голям авторитет Трайчо Костов.

През 1952 г. завърших Педагогическия отдел в Петрич. Включих се в местния литературен кръжок заедно с Евтим Евтимов, Димитър Гонов и Александър Полизоев. Имам публикувани стихове в “Работническо дело”, “Пиринско дело” и списание “Читалище”. Но по високите дървета хвърлят камъни, удариха ми и на мен шамара и престанах да пея. Започнах да пиша детска поезия. Работех като начален учител, четях трудовете на съветските психолози. Търпях укори за слаб учител, защото имах свои виждания.

Всички знаем приказката за Косето Босето - канили го на лозето, а Косето се оправдавало, че снася яйца, че мъти, че гледа децата си. Като тръгнали другите да берат гроздето, и то поискало да отиде. Тази приказка от ония времена трябваше задължително да завършва с поуката - който не работи, не трябва да яде. Аз обаче оправдах пред децата Косето. Казах им: Деца, ами ако то не снася яйца и не мъти, няма да се родят деца, ще излязат полоци /развалени яйца/. На 3 юли 1977 г. Министерството на просветата ме награди за положителен опит в просветната дейност. Изкарах школа за танцови изкуства, имам свидетелство за хореограф, втора категория, водех танцов състав. Като ученик бях окръжен първенец в републиканските състезания. На 57 години спечелих златен медал в маратона за ветерани, пробягах 42 км за 3 и половина часа.

Чета книги за репресираните, аз не съм знаел всичко, което е правела комунистическата власт. На хората, които се връщаха от затворите, им забраняваха да говорят. Впоследствие открих, че в Петричка околия има 42 души, убити от комунистите, открих много доносници, открих и моя доносник. Бях интерниран в село Тръстика, Разградско, само за това, че брат ми Андон беше избягал в Париж. Бях ученик в последния клас, в последния учебен час.

Дойдоха двама милиционери и ме арестуваха на 19 май 1955 година. Вкараха ни четири дни в свински вагони. А същата вечер, когато ме арестуваха, ми беше балът. Казах у дома да ми изгладят костюма и ризата. Работил съм в кинофотоклуба в АПК, пазя снимки на тогавашния председател на ПАК “Беласица” - Петрич Димитър Мазнейков, на Лазар Причкапов, братя Рибнишки, правил съм фотоизложба, имам над 10 000 снимки. Водех експедиционен отряд, имам документ за екскурзовод. На 3 август 1954 година завърших спортната школа “Ленко” в София, имам документ за спортен инструктор.

На 38 години реших да бъда по-моден и си оставих брада, но не ми хареса как изглеждам и пак я обръснах. Имам две деца - Атанас и Петранка, и четири внука. Внукът ми Никола работи в Министерството на финансите, внучката Цветелина тренира борба, има пет медала.

Съпругата ми Цвета работеше като библиотекарка.