40 дни след нелепата смърт на единствения му син, бащата на 16 г. Кристян от Падеш търси виновни за отравянето на детето му

Вчера се навършиха 40 дни от нелепата смърт на Кристян Чучков от благоевградското село Падеш. Единственият син на семейство Иван и Мария Чучкови издъхна, отровен от течност за чистачки на смъртоносен купон в селото на 12 февруари, когато пострадаха общо 6 деца,2 от които починаха.

Шокът от случилото се поболя Мария и Иван, които дни наред бдяха над леглото на сина им Кристян. Въпреки надеждата им, че Бог ще се смили над единственото им чедо, Кристян издъхна след 31 дневна кома в Пирогов. Днес Иван Чучков намира себе си остарял с 10 години, уморен, без желание за живот Шокът от първите дни на черната новина отшумява и цялата мъка по детето му го задушава .Разговаряме с Иван минути след като се е прибрал заедно с Мария от гробището,където поставил паметник на детето си . Майката Мария не говори, жената е онемяла след смъртта на рожбата и.

Здравей Иване, как си ?

Зле, колкото повече време минава толкова по-зле ставам. Не мога да повярвам, че Кристян го няма. Сутрин като стана и съм сънен влизам в стаята му по навик , за да го събудя, осъзнавам се, сядам на леглото и това е, нямам сили да продължа.

Работиш ли?

Не, когато Крисчо, така като стана с него, всеки ден отсъствах от работа, свърши ми отпуската и реших да не притеснявам работодателя си и напуснах. Мислех, че като се оправи детето, ще търся работа, за мене беше важно той да се оправи и зарязах всичко. Ох, ако знаеш как вярвах, че това на нас не може да се случи, ние не сме направили на никой нищо лошо, защо беше тази наказия не знам

Мислиш, че е "наказия" ли?

Абе, така е думата. Не, не е! Убиха детето ми, без време. След смъртта започнах да разбирам някои неща. Значи, той отишъл последен на този купон у Деяна, нищо друго не бил пил. И тя му сипала от тази течност за чистачки. Домакинята му предложила отровното питие. Сега полицията и прокуратурата защо не търсят отговорност, нали там у тяхната къща детето ми е отровено. Сърцето ми се къса, разбираш ли, и да няма да оставя нещата така искам виновниците, убили детето ми да си получат заслуженото.

Не са искали да го убиват, станало е случайно, младежко безумие е това

Как така?! Деяна не е пила от тази течност, а на моето дете е дала. Освен това, толкова време мина, защо бе, това момиче не дойде да ни види, да каже" Съжалявам, страдам или нещо такова". Не дойдоха и родителите й да се извинят, за това което ни причиниха. Два трупа излязоха от тяхната къща разбираш ли.

Вече се консултирам с адвокат. Ще заведа дело. Не може да няма отговорни за това. Искам си детето / сълзи задавят Иван/ Питай ме какво ми е като слушам сега как другите са добре, нека са добре, обаче мойто го няма, единственото ми дете, липсва ми, много ми липсва. Знаеш ли, какъв удар преживях. Ние сме бедни хора, като се случи това взех пари назаем, общинският съвет бе гласувал пари за всичките деца.

Другите ги получили ние не, защото, знаеш ли защо?. Защото нашето дете е умряло и не му се полага. Мъртвият вече няма нужда, теглото е за живите, нали. Много съм тъжен от това решение на общинския съвет. А наистина, всички гласуваха и за нас да има от тези пари. Закона бил такъв,а къде е закона за смъртта на детето ми. По кой член от закона убиха детето ми, кажи ми. Как да продължим да живеем сега.?!!......

Разговаря И. Иванова