24 май – Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост  

 Днес отбелязваме Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност. 

Датата 24 май е станала празнична в календара още през 19 в, като има сведения за нейното отбелязване още през 1903 г. в Шумен, но като всенароден Ден на просветата е отбелязана за първи път през 1851 г. в Пловдив. 

Днешния ден е и почит към Кирил и Методий - създателите на славянската азбука и началото на славянската книжовност. Родени в Солун (днешна Гърция), Методий - през 810 г., а Кирил - през 827 г., до наши дни са достигнали сведения само за по-важни събития в живота им. Затова пък са ни оставили глаголицата, създадена през 855 г. 

От 862 г. Кирил и Методий се заели да популяризират християнството на славянски език във Великоморавия. Кирил починал в Италия на 14 февруари 869 г. и е погребан в базиликата "Св. Климент" в Рим. Методий продължил да разпространява славянската писменост до смъртта си през 885 г. 

Днес кирилицата се използва от над 300 милиона души в 12 страни по света. Но тя е пренесена през вековете от българите, благодарение на осъзнатата исторически мисия от княз Борис I, който приел учениците на Кирил и Методий и им дал възможността да утвърдят делото на своите учители. 

24 май като празник на буквите отбелязва два велики културни феномена - глаголицата, създадена от св. св. Кирил и Методий, и кирилицата, написана от св. Климент Охридски и наименувана в чест на учителя му Кирил. 

Глаголическата азбука не прилича на нито една от тогавашните европейски азбуки. Всички букви са оформени в един стил, в който основните елементи са кръстът, триъгълникът и кръгчето. Кръстът е символ на християнството изобщо. Триъгълникът е символ на Светата Троица, а кръгът отразява безкрайността, вечността на божеството. Така глаголицата с трите си основни знака -символи представлява своеобразна възхвала на Бога. 

През годините има спорове сред учените за това кой е авторът на кирилицата, чийто осъвременен вариант използваме днес. Изследванията наклоняват везните към тезата, че е дело на Климент. 

Тя е съобразена с фонетичните особености на българския език - езика на предците ни, за които е била създадена. Старобългарската кирилица се състои от 24-те букви на гръцкото унициално писмо и още 12 букви, които отбелязват звукове, специфични за старобългарския език (б, ж, ц, ч, ш, щ, ъ, ь, ѣ, ю, ѧ, ѫ). 

"Върви, народе възродени" е химнът на Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост. 

Историята на създаването на химна е доста любопитна. Автор на текста е поетът Стоян Михайловски, който написал стихотворението в Русе. Публикувал го за пръв път в сп. "Мисъл" през 1892г. Първоначалният текст бил от 14 строфи и нееднократно през годините бил съкращаван и променян. През 1901 г. композиторът Панайот Пипков открил стихотворението в учебника на свой ученик. Изключително вдъхновен, той написал музиката към него само за около четвърт час. Стихотворението "Върви, народе възродени" е преведено на 21 езика.