12-г. затвор за Кристина Дунчева от Сандански! Говори бащата на зверски убитите Ивон и Васил! Решението на български съд: Милост за майката, която закла садистично две невръстни деца, или гавра с паметта им?!

12-години затвор за Кристина Дунчева от Сандански, майката, която закла безжалостно собствените си деца: 5-годишният Васил и 3-годишната Ивон! Тричленен състав на Апелативен съд София постанови това решение на 1 август, петък, преди началото на съдебната ваканция.

Апелативните магистрати измениха присъдата на първоинстанционния Благоевградски окръжен съд и вместо доживотен затвор без право на замяна, налагат на подсъдимата наказание от 12 години затвор при първоначален строг режим. Кристина Дунчева е оправдана по обвинението за особено мъчителен начин, по който е умъртвила децата, предвид заключението на експертите, че това се е случило при настъпила за секунди пълна загуба на съзнание за жертвите.

Съдът приема, че психическото състояние на подсъдимата преди и след извършеното престъпление следва да бъде разглеждано като смекчаващо вината обстоятелство, въпреки тежестта на деянието. За осъдената следва да се полагат и съответните медицински грижи в затвора, пишат магистратите. 

Присъдата шокира обществеността, разтърси Сандански, региона и България. Хората коментират, че след такова тежко престъпление, след 7 години Кристина ще бъде освободена и ще се върне в родния си град! Ще ходи по улиците му, ще се среща с хората, които не могат да забравят ужаса от едно от най-тежките престъпления, ставали в България.

Решението праща грешен сигнал към детеубийците, или бъдещите такива. 12 години за живота на две невинни деца е минимално, потресаващо минимално наказание. Нима трябваше да убие цяла детска градина, за да получи доживотна присъда? Този страшен въпрос зададе пред репортер на Struma. com бащата на двете деца , Георги Трайков, когото потърсихме, за да го попитаме как ще коментира решението на съда: 

„Потресен съм, не мога да повярвам! Кои са тези съдии, които взеха това решение? Кои съдии решиха, че децата ми не са се мъчили?! Боже мой! Какво е правила Ивончето, докато майка ѝ е убивала братчето ѝ? Гледала е... Представяте ли си какво са преживели дечицата ми?! “ ,тук Георги спира, задавен от сълзите си.

„Милите ми ангелчета... “, продължава Георги, който е категоричен, че животът му е свършил в онзи миг, когато е видял децата си. „Оттогава черна пелена сякаш е затъмнила слънцето пред очите ми. Това живот ли е, не ме питай. Изправил съм се, работя. Бях в чужбина, върнах се заради родителите си. Те ми останаха... и два гроба, на които ходя почти всеки ден. Не се преживява това. Събуждаш се и лягаш с тази мисъл. Гледам снимките, прилошава ми. Ида на гробищата, не мога да си тръгна. Майка ми се поболя, баща ми занемя... И в петък решението на магистратите буквално ме уби. Ти представяш ли си, можеш ли да го проумееш,  само 12 години за двете ми прекрасни деца! Това не е нормално! Съдът реши, че животът на две деца може да бъде възмезден с по 6 години затвор! Как ти се струва?! Не са се мъчили ли?!

Това е чудовищен мотив за смекчаване на вината ѝ,  60 пъти е ръгала децата ми! 60 пъти са преживявали болка! Нямам думи! Това правосъдие ли е, или гавра с паметта на децата ми?!

Съдът,  институцията, която можеше да ми помогне, когато алармирах, че имам нужда от помощ, да ѝ забранят да ги вижда,  в петък отново нанесе жесток удар. Ако преди години ме бяха чули, днес дечицата ми щяха да са живи... За мен животът приключи в онзи миг, в онзи черен ноември на 2020 година. Искам обаче възмездие заради тях, заради Ивончето и Васил... “ 

Тук Георги отново спира, прекъснат от сълзи. 

„Това държава ли е, питам те? Съд ли е, какво е?! За една кражба дават по 10 години затвор, за такова тежко престъпление,  само 12! Била неадекватна, била... не знам каква още ще я изкарат! Тогава, като е неадекватна, защо институциите в Сандански не спасиха децата ми, не ми помогнаха? Сили нямам, повярвай ми – нямам сили, защото не мога да намеря отговорите на тежките въпроси. Милите ми деца... Колко ли са се мъчили? Това се питам всеки ден и бавно и мъчително умирам.

Търся начин да живея, докато поне възмездието заради паметта им не дойде. Боли, ужасна, разкъсваща болка. Кога ще забравиш, кога ще преживееш мисълта за това как са си отишли децата ти? Никога! Невъзможно е... Не е живот това моето, кошмар е. Но ще се боря , искам възмездие в името и в памет на децата ми! “ 

Адвокатът ми подготвя обжалването на тази минимална присъда за това чудовище, погубило дечицата ми..., казва Георги, който живее в апартамента на родителите си, а не в онзи, станал гроб на двете му деца. Казва, че му е трудно да влезе в жилището, изградено с доброто намерение да има семейство, дом, в който да отглежда децата си. Думите на бащата, част от които не можем дори да повторим, бяха пропити от разтърсваща мъка. 

Свързахме се с адвоката на Георги Трайков,  Милтена Пеева: 

„Не мога в детайли да коментирам мотивите на съда,не съм се запознала още, но съм меко казано изумена. Българският съд постанови минимална присъда за такова тежко престъпление. Решението е необяснимо.Тук е заложена паметта на две невръстни деца. Не приемам, не разбирам. Прекъснах отпуската си, като научих за присъдата, и ще предприема нужните действия за обжалването на тази присъда“, каза адвокат Пеева. 

Гавра с паметта на децата,  така обществото определи 12-годишната присъда на детеубийцата Кристина Дунчева, която съд в България „помилва“ за това, че безмилостно кла децата си първо едното, после другото... 

С. Петрова