Защо корейските мъже предпочитат булки от Виетнам, а не от Китай

В Южна Корея коренно се е изменило отношението към браковете с чужденци. Това, което преди две десетилетия беше осъдително, сега се приема за нормално. При това ситуацията е непривична – булки иззад граница си вземат не преуспяващи граждани, а предимно неудачници от изостанали райони на страната. Предпочитание се отдава на момичетата от Виетнам, защото китайските съпруги са придобили лоша слава.Южна Корея забогатя, нареди се сред развитите държави и стана привлекателен център за имигранти от най-различен сорт. Към края на 2014 г. в страната са наброени 1 797 000 чужденци, тоест 3,5% от населението. Сложен е край на пословичната моноетничност на страната.

Сред чужденците, установили се трайно в Южна Корея, са чуждите неквалифицирани работници (гастарбайтери), които са над един милион, и чуждите жени.

Отначало смесените бракове в мнозинството си са сключвани между американски войници от окупационните части и корейски девици от съмнителни заведения. Затова е разбираемо защо на тези брачни съюзи е гледано с подозрение.

Времената обаче се менят и сега ЮК е сред световните лидери по бракове с чужденци. През новия век примерно всеки десети брак е смесен. Пикова стана 2005 г., когато процентът достигна 13,5. За 2013 г. цифрите са по-скромни – едва 8,1%.

Преобладават бракове между корейски мъже и чужденки, като за 2013 г. те са почти 71%. Сред жените преобладават родените в бедни страни от Източна и Югоизточна Азия: 33% са китайки, виетнамки – 31,5%, филипинки – 9%, камбоджанки – 4%.

Колкото районът е по-изостанал, толкова повече са смесените бракове. В югозападната част на страната разликата достига 20%. Там девойките след като завършат училище напускат родните села, а мъжете остават на наследената от дедите земя и се грижат за стопанството.

В резултат от тази миграция възниква остра липса на невести и много ергени се обръщат към брачни агенции, които им намират вносни съпруги от чужбина. Най-активно ползват тези услуги мъжете със съвсем малко шансове на корейския брачен пазар – пияници, лентяи, вдовци с деца, хора с лошо здраве.

Отначало „съпруги по поръчка” са изписвани от Китай, основно от Манджурия, където има много етнически корейци. Предимството изглеждало очевидно: повечето тамошни корейци са запазили традиционния начин на живот и роден език, затова бързо се адаптирали към живота в Южна Корея.

Обаче с течение на времето корейските селяни започнали да се разочароват от своите китайски съпруги. Станало ясно, че китайските корейки (и китайките изобщо) притежават обща неприятна склонност: прекарвайки в брак отреденото в закона време и получавайки по този начин права на южнокорейски паспорт, те незабавно се развеждат със своите без пътни съпрузи и изчезват в неизвестно направление. Като правило те остават в Корея и се омъжват повторно, но вече по свой съзнателен избор и с разбиране за местната специфика.

Затова сега като доставчик на съпруги с особена популярност се ползва Виетнам, преди всичко от най-южните райони, откъдето в Корея идват до 78% от виетнамските жени.

В корейските провинциални градове често могат да се видят посреднически кантори, в чиито витрини висят рекламни плакати, рекламиращи достойнствата на виетнамките. Твърди се, че те стават образцови съпруги, притежават невероятно трудолюбие и главната им разлика от китайките е, че не са склонни да бягат от мъжете си след получаване на паспортите.

Виетнамките напускат страната си охотно. При всичките свои успехи през последните години, според световните критерии Виетнам си остава много бедна страна. Затова за виетнамските момичета обикновени корейски селски дом, в който има не само електричество (денонощно без прекъсване), но и топла вода и канализация, изглежда като дворец от приказките. Такова момиче често е готово да не обръща внимание на странностите на своя бъдещ съпруг и още повече на неговата възраст. При корейско-виетнамските бракове женихът е средно по-възрастен с 11 г., а камбоджанските момичета средната разлика във възрастта достига 16 г.

Децата от смесен произход наближават 300 хиляди, но тяхната съдба не е лека. Като правило те не се учат добре в училище. По корейска традиция с образованието на потомството се занимава майката. Обаче младата виетнамска селянка, едва завършила начално училище и не добре владееща корейски език, изобщо не може да се справи.

Всички политически сили в Южна Корея са единодушни, че в условията на стремително застаряващо население, имиграцията няма алтернатива. Страната се превръща в многонационална и властите се стараят отчасти да поощрят процеса, а отчасти да го контролират. За целта се отделят не малко средства за асимилиране на новопристигналите, на първо място за чуждестранните съпруги: курсове за изучаване на корейски език и обичаи (включително корейска кулинария), разнообразни консултации и юридически центрове./БЛИЦ