Ядрени арсенали в ръцете на лидери с нестабилно (психично) здраве: какво рискувахме 

Тъй като ветровете на войната не духат толкова силно от десетилетия, остава само да се надяваме на здравия разум на онези, които ни управляват.   Поглеждайки назад обаче, няма причина за такова успокоение: макар да е вярно, че никой не е използвал атомни бомби от края на Втората световна война, много лидери от миналото са управлявали с ръка върху пословичния „ядрен бутон“, докато здравето им е било толкова несигурно, че това е можело да компрометира преценката им. Далеч от успокояващо разкритие, това идва от проучване на Университета в Отаго в Нова Зеландия, публикувано наскоро в списанието BMC Research Notes. 

Заповедта за атака на Никсън: Той беше пиян 
Изследването е създадено именно с цел да се оцени колко внимание е било обръщано в миналото на психичното и физическото здраве на лидерите на държави, притежаващи ядрени арсенали. Следователно, за да се предотврати вземането на решения от лидери, способни да предизвикат глобален ядрен конфликт, без пълен контрол над умствените си способности. Анекдоти от този вид са в изобилие. 

Подобно на слуховете за Ричард Никсън, чието прекомерно пиене би белязало цялата му президентска кариера, чак до оставката му заради скандала „Уотъргейт“: разказва се, че през 1969 г., докато е бил пиян, е наредил ядрена атака срещу Северна Корея в отговор на свалянето на американски шпионски самолет. За щастие, заповедта е отменена в последния момент от тогавашния държавен секретар Хенри Кисинджър, който убеждава Обединения комитет на началник-щабовете да изчакат президентът да се отрезви, преди да продължат с бомбардировките. 

Кой би могъл да започне ядрена война? 
Или тези за Джон Фицджералд Кенеди, чиято болест на Адисон, хронично ендокринно разстройство, което може да причини, наред с други неща, невропсихиатрични симптоми, е била прикрита. Съобщава се, че здравето му е било особено влошено през първите две години от мандата му, 1961 и 1962 г., също поради употребата на стероиди и амфетамини: не е случайно, че именно през 1961 г. той е разрешил неуспешната операция, довела до инцидента в Залива на прасетата. 

Разбира се, не само американците са страдали от здравословни проблеми, докато са били на поста си. От другата страна на Желязната завеса се твърди, че Никита Хрушчов е страдал от проблеми с психичното здраве (макар че това е непотвърдено), които може би са били в основата на два от най-критичните епизоди на Студената война: Берлинската криза и Кубинската ракетна криза, които буквално доведоха света до ръба на апокалипсиса. 

 
(Несигурното) здраве на онези, които управляват 
Като оставим настрана слуховете, колко често бъдещето на нашата планета е зависело (отчасти) от влошеното здраве на лидер на една от деветте ядрени сили (САЩ, Русия, Китай, Франция, Индия, Пакистан, Обединеното кралство, Северна Корея и Израел)? Новозеландското проучване анализира наличната здравна информация за 51 починали бивши държавни глави. От тях осем са починали, докато са били на поста си, поради хронични заболявания, със средно близо четири състояния за всеки, и списък със състояния, който включва сърдечно-съдови заболявания, разстройство на личността, депресия, злоупотреба с вещества и когнитивен спад поради съдова деменция. Накратко, не са точно хората, на които с увереност бихме поверили съдбата на планетата. 

От лидерите, които успяха да завършат мандатите си, докато бяха още живи, 15 имаха потвърдени здравословни проблеми, за които се смята, че са допринесли за смъртта им в по-късни години. „Представянето на всичките 15 държавни глави вероятно е било компрометирано от здравето им, докато са били на поста си“, обяснява Ник Уилсън, експерт по обществено здраве в Университета на Отаго, който е ръководил изследването. „В някои случаи степента на увреждане е била дълбока, както в случая с двама бивши израелски премиери: Ариел Шарон, който изпадна в кома след инсулт, докато беше на поста си, и Менахем Бегин, чиято депресия беше толкова тежка, че прекара последната си година като лидер изолиран у дома. “ 

51-те държавни глави, командващи ядрените арсенали 
Според Уилсън, констатациите показват, че трябва да обръщаме повече внимание на здравето на нашите лидери, особено когато те имат достъп до ядрен арсенал. И особено във времена на високо международно напрежение, като това, което преживяваме през последните месеци. „Това е особено вярно в случая със Съединените щати“, заключава Уилсън, „където президентът по принцип може да разреши използването на ядрени оръжия по своя инициатива, ситуация, наричана „ядрена монархия“. “ 

Трудно е да не се съгласим с него. Така че може би в бъдеще, наред с усилията за разоръжаване и геополитическа стабилност, би било разумно да се обърне специално внимание и на държавните глави и тяхното здраве. Разбира се, да се намерят начини за насърчаването му. Но също така да се внимава да не се избират (където е възможно), когато показват ясни признаци на нестабилност. Всяко споменаване, излишно е да се казва, е чисто съвпадение. 

 Today. it - превод