Уникално! Дървена джамия, построена от 7 девойки за 1 нощ, твори чудеса

09 юли 2016 09:52   7312 прочита


Все повече туристи и поклонници посещават прословутата дървена джамия в пограничното с. Подкова, община Кирково, Кърджалийска област.

Храмът е един от най-старите на Балканския полуостров, построен е в далечната 1428 г. и е обявен за паметник на културата. Уникалната джамия е част от маршрута „Източни Родопи – съвместно съжителство на тракийска култура, християнство и ислям”.

Построена е по стара, рядко срещана строителна технология, от дървени трупи, без да е използван нито един пирон. Бай Мехмед Халил разказва:

„Тежките дъбови трупи са рязани с бичкия, не с трион, затуй са толкова здрави. Вместо пирони зидарите забили 15-сантиметрови ками. На покрива положили няколко реда турски керемиди. Имало е и чардак, но преди време го заградили с чам и така разширили помещението, за да се побират вътре повече вярващи. Конструкцията е ниска, но изключително прецизна като изработка. И забележете – оцеляла е цели 6 века, без да се срути

А през тези 600 и кусур години е имало и наводнения, и потопи, и земетресения и още какво ли не, но нашият молитвен дом се е съхранил непокътнат от превратностите на стихиите и времето. В годините на Балканската война в двора е имало и медресе - духовно училище, с двайсетина стаи. После го съборили и повечето от местните се изселили. Преди да си тръгнат обаче, заболи в сухата рехава пръст дъбово дръвче. Сега е 100-годишен исполин”, показва дървото бай Мехмед, който макар и вече да е на преклонна възраст, все още се грижи за най-старата действаща ислямска обител в Родопите. Преди време направил навес за казаните, където да се вари курбан за 1000 души. „Религията ми повелява да правя добро на земята, за да ми се върне стократно на небето”, философски обяснява мюсюлманският мъдрец.

От него човек може да научи много любопитни неща. Някога първенците в района – паши и бейове, които водели стада на паша в Гръцко, плащали в златни лири за да бъдат погребани в двора на средновековния храм. Това се смятало за нещо повече от престижно. Впрочем подобна традиция съществува и в християнската религия. Така например гробът на възрожденеца Любен Каравелов е в двора на църквата „Свети Седмочисленици” в столицата.

Легендата за седемте моми

Дървената джамия е възстановена през 2009 г. Подменени са покривът, носещите греди и част от талпите, като са търсени материали, които максимално да се доближават до оригиналните от ХV в. Мюсюлманският храм е уникален не само като строителен шедьовър на Средновековието, но и с легендите за него, предавани от поколение на поколение. Една от тях гласи, че 7 девойки от близкото до Подкова отдавна изчезнало село Рамоллар били влюбени в момци, които загинали по време на война. Когато научили скръбната вест за смъртта на своите любими, девойките дали обет никога да не се омъжват, да се отдадат на вярата.

Събрали чеиза си и го продали, а с парите купили дървени трупи, за да съградят молитвен дом. Пренесли ги на крехките си рамене чак от връх Гюбрен. И днес местните старци показват скалните улеи по античните жертвеници като следи, останали от влаченето на дърветата. Девойките построили джамията изцяло от дървените греди. Само за една нощ, без да използват нито един пирон. После изчезнали. Никой повече не ги видял и чул.

Според друга легенда си отишли от този свят чисти и непорочни девици.

Поклонниците изпълняват езически ритуал с... камъни

За дървената джамия се носи поверието, че мястото около храма е най-лековито на 6 май. Датата е тачена и от християни, и от мюсюлмани - тогава те честват Хадърлез – денят на свети Хадър /б.а. - арабският Св. Георги/. На този ден поклонниците се провират през така наречения „Пробит камък”, който се намира в старото гробище на храма. Всеки оставя част от дрехата си по клоните на дърветата в околността с молитвата за здраве през цялата година. На друг камък трябва да се опрат три пъти с гърба си, а трети да докоснат три пъти с чело.

Георги АНДОНОВ, с. Подкова, Кърджалийско

Блиц

0 коментара


Вашият коментар

ВАЖНО! Правила за публикуване на коментар
Име
Коментар