Училищен предмет, който може да промени живота: Задължителен е в Дания от 30 години, време ли е и ние да се събудим? 

 
 
Наистина ли толерантността, уважението, разбирането, състраданието и готовността за помощ, утеха или прегръдка могат да бъдат преподавани в училище? Дания показва, че е възможно. Тази страна има един от най-ниските нива на насилие от страна на връстници в училищата. 

Веднъж седмично децата на възраст от 6 до 16 години имат задължителна част от училищната програма – те учат за емпатия. Тази практика се прилага от 1993 г. и е наравно с предмети като математика и физика. 

Ученето на емпатия променя мозъка 
В Дания добротата не се счита за вродена черта, а за нещо, което се научава и развива. Учените напълно одобряват това – емпатията променя мозъка, а използването ѝ в ежедневието означава укрепване на медиалната префронтална кора. Тази област е отговорна за „стъпването на мястото на някой друг“, т. е. способността да се види гледната точка на някой друг, както и засилване на саморегулацията. 

По-голямата част от работата в датските училища се осъществява в групи и с течение на годините сътрудничеството се превръща в нещо естествено за децата. Другите не се възприемат като заплахи и конкуренция, а като съюзници. 

Така че, напълно обратно на това, на което учим децата си, като постоянно ги сравняваме с другите и ги подтикваме да бъдат първи и най-добри във всичко. 

Какъв е приносът на емпатията в училищата? 
Дания има един от най-ниските нива на тормоз в училищата, а дългосрочни изследвания показват, че децата, които се учат на емпатия от ранна възраст, са по-склонни да завършат успешно училище, както и да изградят по-добри взаимоотношения през детството и зрялата възраст. Датският принцип не учи децата да бъдат състезателни и да се стремят да бъдат най-добрите, а да направят мястото, където се намират, възможно най-доброто. 

Като се има предвид, че можем да се поучим от датчаните как да бъдем по-добри хора, не би било лоша идея да заимстваме тази практика и да я приложим. 

Въпреки че може да не изглежда като класическа тема, емпатията несъмнено трябва да се култивира от ранна възраст, за да могат децата да осъзнаят пълната сила на разбирането и милите думи и след това да изградят по-добър свят. 

Дания е една от най-щастливите страни в света. Според Доклада за световното щастие на ООН, мащабно проучване, което класира щастието на над 150 страни по света от 2012 г. насам, Дания е на върха от години. Това щастие със сигурност се дължи на факта, че преподаването на емпатия е задължително в датските училища от 1993 г. насам. 

Как децата в Дания се учат на емпатия? 
Американската писателка и психолог Джесика Александър, авторка на книгата „Датският начин на родителство: Какво знаят най-щастливите хора в света за отглеждането на уверени и способни деца“, която е написала в съавторство с датския психотерапевт Ибен Сандал и която е преведена на около двадесет езика, проведе теренно проучване, за да разбере как датчаните се учат на емпатия. 

Един от начините е чрез работа в екип, благодарение на която се изпълняват 60 процента от училищните задачи. Фокусът не е върху това да бъдеш по-добър от другите, а върху отговорността да помагаш на тези, които не са толкова надарени. Поради тези причини Дания се смята и за едно от най-добрите места за работа в Европа. 

Състезанието е изключително със самия себе си, а не с другите. Датските училища не предлагат награди или трофеи на ученици, които се отличават в училищните предмети или спорта, за да избегнат създаването на конкуренция. Вместо това, те насърчават култура на мотивация за напредък, измервана единствено по отношение на личностното развитие на учениците. 

Датчаните отделят много място на свободната игра на децата, която ги учи на емпатия и умения за водене на преговори. Играта на открито се счита за образователен инструмент в тази страна от 1871 г., обяснява Джесика Александър. 

Съществува и съвместно обучение, което означава, че деца с различни силни и слаби страни в определени предмети се разделят на двойки, за да си помагат взаимно в клас, работейки заедно по различни проекти. Този метод учи децата от ранна възраст, че не могат да успеят сами и че подпомагането на другите води до по-добри резултати. 

„Дете, което е природно надарено по математика и не се учи да си сътрудничи с връстниците си, няма да стигне далеч. Ще се нуждае от помощ по други предмети. Това е голям урок, който децата трябва да научат от много ранна възраст, защото никой не може да премине през живота сам“, казва Джесика Александър.