Той е мюсюлманин, а тя е сърбкиня! След 28 години откриха, че са брат и сестра – невероятна изповед разтърси Балканите! 

Преди повече от 25 години една жена почукала на вратата на семейство Нуркович от Сараево. В ръцете си държала малко момиченце. Придържайки я здраво, казала изречение, което в един миг променило живота на всички: 
„Добър ден, госпожо. Не искам нищо от вас, само искам да кажа на вашия съпруг, че има още едно дете. “ 

Четири години след тази среща, на смъртния си одър, съпругът признал на жена си, че детето не било грешка, а че синът им Елдар има родна сестра. 

„Аз съм момчето, което беше от другата страна на вратата“ 

– Баща ми беше професор в Икономическия факултет в Белград, а майка ми е лекарка. В трийсетте си години татко разбрал, че има рак, и търсил лечение навсякъде в бивша Югославия, дори и в чужбина. Майка ми винаги пътуваше с него, така че най-често бях отглеждан от баба и дядо. Когато вече било ясно, че умира, една жена се появи на прага ни с дете. Каза на баща ми, че има дъщеря, за която той не знае, но смята, че трябва да я види преди да си отиде. После си тръгна. Това беше шок за него и за майка ми. Когато бях на четири години, татко почина и заедно с него – и тайната. Майка ми мълча до пълнолетието ми – разказва известният фотограф от Босна и Херцеговина Елдар Нуркович в емоционално интервю за „Блиц“. 

Малката Милена – тайната рожба на забранената любов 

– Едва когато навърших 18 години, майка ми ми каза, че имам полусестра и че, ако искам, мога да я потърся. Оказа се, че сестра ми не е плод на авантюра за една нощ, а дете от истинска любов. Баща ми имал дългогодишна връзка с една жена, но били от различни националности и родителите ѝ не одобрявали връзката. Любовта им била обречена. След раздялата, той срещнал майка ми и съм се родил аз – казва Елдар. Ядосан, че са крили от него години наред, младежът се заел с търсене. 

„Здравей, аз съм Елдар Нуркович от Сараево, възможно е да съм ти брат“ 

– Исках да я намеря. Не разполагах с много информация. Знаех само името и фамилията на старата любов на баща ми. От някои близки до него разбрах, че тя е сърбкиня и че е живяла в Мостар. Когато стигнах до адреса, се оказа, че заради войната заминали за Сърбия или може би още по-далеч. Отново бях в изходна позиция. 

През всичките тези години си мислех как искам да я открия, да я опозная, да запълня тази огромна празнина в живота си, изпълнен със загуби. 

Сестра ми не знаеше, че съществувам. Претърсих телефонни указатели, обадих се на много номера. Опитах да открия някаква информация чрез познати. Разбрах, че се казва Милена. Помислих си, че е възможно да се е омъжила и да си е сменила фамилията. Шансовете намаляваха. Бях на път да се откажа. И тогава се появиха социалните мрежи – разказва Елдар пред „Блиц“ как е протекло това на пръв поглед невъзможно търсене. 

Докато не успя. 

– Търсих я във Facebook три години – без успех. През третата година намерих няколко момичета със същото име. На всяка изпратих съобщение със следния текст: 
„Здравей, казвам се Елдар Нуркович, живея в Сараево и е възможно да съм ти брат. “ 

Някои просто го игнорирали, други казали, че е луд. И тогава съобщението стигнало до правилната – Милена Добраш. 

„Мамо, някакъв човек казва, че ми е брат“ 

– Получих различни отговори, но една от тях наистина можеше да е моята сестра. Знаеше само името и фамилията на баща ми. Майка ѝ ѝ казала, че баща ѝ е починал млад – и това било всичко. Когато получила моето съобщение, го показала на майка си. Тя избягала в банята и се заключила. Дълго време не искала да излезе – всичко се превърнало в шок. Когато отворила, казала: 
„Да, това е твоят брат. “ 
На което Милена отговорила: 
„Не мога да повярвам, че си пазила това в тайна 28 години, при положение че толкова пъти съм ти казвала, че искам брат. “ 

– Веднага след това започнал процесът на опознаване – срещи, разговори, разкази за отминалото през 28 години. Първоначалният шок постепенно отстъпил на радостта, но и на въпросите – защо тази тайна е пазена толкова дълго, кой е взел решението да мълчи, какво е преживяла самата Милена, докато е растяла без брат? 

Елдар споделя, че през цялото това време е чувствал празнина, липса, но също така и усещане, че нещо липсва в живота му – дори когато не можел да формулира какво точно е. Сега, когато Милена се появила, нещата започнали да придобиват смисъл – не просто като част от родословие, а като емоционална връзка, която чака да се възстанови. 

Милена разказала, че също е чувствала неосъзната липса – нещо, което отсъства, но чието конкретно естество ѝ убягвало. Важното било, че оттук нататък те имали възможност да бъдат честни един към друг, да наваксат пропуснатите месеци и години, да открият споделено минало и – още по-важно – да изградят общо бъдеще. 

Истинската среща се състояла в Мостар – място, където Елдар и Милена успели да си поговорят, да се смеят, да споделят семейни истории, снимки, спомени. Не било лесно: имало е и моменти на тъга – за липси, за неродени внуци, за неосъществени семейни традиции. Но заедно преодолели болката и намерили надежда. 

В края на статията се споделя как семейство Нуркович от Сараево приело Милена като своя дъщеря. И как, независимо от различията в религии (той – мюсюлманин, тя – православна сърбка), те преодолели историческите разделения и травми. Защото братството и сестринството се оказали по-силни от всичко.