Tочката без връщане: Учените предупреждават, че сценарият „ад на Земята“ се доближава до реалността 

 
 
Особено тревожно е, че най-ранните и най-дълбоки последици от изменението на климата ще бъдат усетени от най-бедните части на света, които просто са безсилни да предотвратят развитието на събитията. 

Климатичните промени стават все по-изразени година след година и учените предупреждават все по-силно, че безгрижието ни към околната среда, в която живеем, ще ни струва живота. Е, може би не точно ние от това поколение, но със сигурност бъдещите поколения ще го усетят. 

Но фактът, че ситуацията е наистина сериозна, се вижда от изследване, публикувано в списанието „One Earth“, което показва, че климатичните системи по цялата Земя (от ледената покривка на Гренландия до тропическите гори на Амазонка) са на ръба на колапс. 

Изследването е изследвало „повратните точки“ на климата, т. е. ефектът на доминото, който може да възникне, ако една от тези климатични системи се разпадне и повлече със себе си и останалите. 

Най-лошият сценарий, наречен „парникова Земя“, прогнозира дългосрочно покачване на температурата с около три до четири градуса по Целзий над средното ниво от прединдустриалния период. Макар че това може да не изглежда много, би било катастрофален резултат за цялата планета. 

Повишаването на средната температура би означавало по-интензивно топене на ледените шапки, покачване на морското равнище по целия свят, екстремни метеорологични явления като горещи вълни и дългосрочни суши, но също и необратимо изчезване на определени екосистеми, които са от решаващо значение за Земята. 

Това е ситуация, в която икономиката и обществото биха престанали да функционират такива, каквито ги познаваме, подчертават те в работата си. 

Учените предупреждават, че дори преминаването само на някои прагове (точки на пречупване) може да тласне планетата към парников ефект. 

Глобалните температури вероятно са най-високите от 125 000 години, а изменението на климата напредва по-бързо, отколкото много учени са предвиждали, предупредиха учени, добавяйки, че нивата на въглероден диоксид са най-високите си от два милиона години. 

Особено тревожно е, че най-ранните и най-дълбоки последици от изменението на климата ще се усетят в най-бедните части на света, които просто са безсилни да предотвратят развитието на събитията. Проблемът е, че тези, които вземат политики и решения, не живеят в тези страни и части на света, а в много по-богати. 

Развиващите се страни продължават да инвестират в инфраструктура за въглища и газ, а общите субсидии за изкопаеми горива са на рекордни нива. В същото време геополитическите промени, включително отслабените ангажименти за климата в някои големи икономики, биха могли да забавят смекчаването на климатичните промени в международен план. 

Например, промените в политиките в големите икономики биха могли да блокират напредъка по отношение на намаляването на емисиите, застрашавайки стабилизирането на климата. Прозорецът за ограничаване на глобалните температури под критичните прагове може да се затваря бързо, според тяхното изследване. 

Рисковете, които описват, са обезпокоителни не само поради мащаба си, но и поради несигурността си. 

„Политиците и обществеността до голяма степен не са наясно с рисковете, породени от такъв практически необратим преход. Важно е да се отбележи, че „парниковата траектория“ в човешките времеви рамки е различна от „парниково състояние“ – възможен резултат в далечното бъдеще, при който планетата ще преживее устойчиво екстремно затопляне и морско равнище, много по-високо от днешното. “ 

„Разграничението е важно, защото предотвратяването на парникова траектория е много по-лесно за постигане, отколкото опитите за обръщането ѝ, след като планетата най-накрая е навлязла в парниково състояние. Сериозността на тези предстоящи промени подчертава неотложната необходимост от предпазливост и много по-задълбочени изследвания“, подчертават учените.