Те показаха как всъщност е построена Великата пирамида в Гиза: „Тайната беше пред нас през цялото време“ 

 
 
Една от най-големите мистерии в човешката история, как са били построени египетските пирамиди, може би най-накрая е разгадана. Независимият изследовател Висенте Луис Росел Роиг от Валенсия, Испания, публикува изследване на 7 март в списанието NPJ Heritage Science, твърдейки, че решението се крие в скрита спирална рампа в самата структура. 

Според неговия модел, пирамидата на Хуфу (Хеопс) е построена с помощта на „ръбна рампа“ - рампа по външните ръбове, която постепенно е била запълвана с полагането на всеки нов слой камък. 

Този подход позволи на работниците непрекъснато да издигат около 2, 3 милиона блока, без да е необходимо изграждането на масивни външни конструкции, които биха изисквали огромни количества допълнителен материал. 

Логично обяснение 
Компютърните симулации показват, че блокове е възможно да са били поставяни на всеки шест минути. С тази скорост самата пирамида би била завършена за 14 до 21 години. Ако вземете предвид добива на камък, транспорта по Нил и почивката на работниците, периодът се простира до 20 до 27 години, което е в съответствие с историческите оценки за управлението на фараона Хуфу. 

„Технологията на Старото царство изключва железни инструменти, тежък колесен транспорт и сложни макари, но включва медни длета, шейни, смазвани с вода, въжета, лостове, земни работи и нилски баржи“, пише авторът на изследването. 

Неговата теория предлага и логично обяснение за мистериозните празнини, открити преди това в пирамидата с помощта на технология за изображения. Рогел описва процеса като „спирална пътека, образувана от пропускането и запълването на околните слоеве“, което означава, че части от външните слоеве са били временно оставени отворени, за да служат като пътека, а след това са били запълнени. 

За разлика от много предишни предположения, този модел поне предлага измерими физически маркери, които археолозите могат да изследват, като например специфични модели на износване по ъглите и следи от запълване на рампите впоследствие. 

Ако тази теория бъде доказана, това би означавало, че едно от Седемте чудеса на древния свят, високо 138, 5 м (първоначално 146, 6 м), не е построено единствено със сурова енергия, а с гениална инженерна система, проектирана да изчезне в самата сграда.