Спомени от соца: В казармата ме набутаха в 4 номера по-малки обувки

След като завърших гимназия Общинският народен съвет, военноотчетното бюро и комсомолската организация в селото ни организираха новобранска вечер. Събрахме се в салона на читалището. Организираха ни вечеря. Имаше речи и пожелания за добра служба. След няколко дни ни повикаха във военно-отчетното бюро, пише Retro.bg. Подготовката за тръгване към казармата беше много проста – малко бельо, прибори за бръснене и миене в една специално ушита торбичка.

Баща ми беше уговорил превоза до града с негов приятел, който рано сутринта на 1 ноември спря с каруцата си до нас. Беше студено и бях наметнат с голям селски кожух на гърба.

Взехме си довиждане. Спомням си, че майка ми се разплака, а баща ми само каза: „Да внимаваш и да разгръщаш тревата, по която стъпваш.“

Във военноотчетното бюро в Разград ни чакаше един редник (стар войник), изпратен да ни поеме за поделението в Карлово. За там бяхме определени четири момчета. Пътувахме цяла нощ. На сутринта ни вкараха в казармата. Седнахме на тревата в двора и зачакахме нареждане. Дойдоха двама сержанти и под строй, както бяхме с цивилните дрехи, ни заведоха на баня в града. Миенето и бръсненето беше скоростно, за минути.

След това ни хвърлиха по един чифт чепици (някои бяха нови, но други - стари и скъсани), куртки, панталони и шинел. Казаха след 5 минути да бъдем строени пред банята. Много добре си спомням, че обувките ми бяха с 3-4 номера по-малки, а облеклото – доста по-голямо от моя ръст. И заприличах на бостанско плашило.

Казах още в банята, че обувките не ми стават и не мога да ги обуя, но командата беше: „Обувай се!“ Краката ми насилствено бяха вкарани в тях и потеглихме към поделението.

Като ни видяха, старите войници взеха да ни се смеят и да ни се подиграват. Посъветваха ме да намеря някой, с когото да си сменя обувките. Така правели всички.

Велчо НАНЕВ, Разград