След шест месеца борба за живот, Мелани, една от най-сериозно ранените в дискотека Pulse, най-накрая е у дома – Всеки ден носеше нов риск и нова надежда

Осемнайсетгодишната Мелани Тасева от Скопие, една от най-тежко пострадалите жертви при трагичния пожар в дискотека „Пулс“, най-накрая се завърна у дома след повече от 6 месеца болнично лечение. 

Инцидентът, станал на 16 март, остави дълбоки последици за младото момиче – животозастрашаващо състояние, множество изгаряния и газова интоксикация. Поради тежестта на нараняванията си, Мелани първоначално е хоспитализирана в частната болница „Жан Митрев Клиника“, а след това е преместена във Военномедицинска академия (ВМА) в Белград. След лечение там тя се завръща в „Жан Митрев Клиника“, но поради влошаващо се състояние, в изключително тежко общо състояние на 5 май е преместена в Клинична болница „Аджибадем Систина“ за допълнително лечение. В тежко здравословно състояние тя прекарва 139 дни, като както тя, така и целият екип в болницата се борят за възстановяване – ден след ден, стъпка по стъпка. 

На 19 септември, след половин година в болнични коридори, интензивно лечение и безкористна подкрепа от лекарите в болница „Аджибадем Систина“ и семейството си, Мелани се завърна у дома. 

Вместо снимки от концерта, те получиха информация за инцидента. 
А за родителите – няма по-голяма радост, няма по-силна емоция от момента, в който детето им, след тежка битка, се завръща у дома в прегръдката им. Според семейството на Мелани, лечението и експертизата на екипа от Клинична болница „Аджибадем Систина“ са били от решаващо значение за възстановяването на детето им. 

– 16 март беше денят, в който времето спря за много семейства. Трагедия, която никой не можеше да предвиди или приеме. Същия уикенд Мелани тръгна от Скопие за Кочани, превъзбудена от радост, че ще отиде на концерта на любимата си група DNA. Така започна нашият кошмар. Няколко часа по-късно, вместо снимки и щастливи съобщения, получихме обаждане, което никой родител не иска да чуе. Казаха ни, че е имало инцидент, че има ранени, че има смъртни случаи. Сърцата ни спряха, не знаехме дали детето ни е добре, дали ще се върне у дома. Когато най-накрая я видяхме, въпреки болката и шока – имахме едно чувство – благодарност, че е жива. Очите ѝ бяха пълни със страх и несигурност – каза Александър, бащата на Мелани. 

Родителите са много щастливи, че Мелани е у дома след шест месеца болнично лечение. Те преминаха през много труден период, но най-накрая усмивката се върна на лицата им. 

– Мелани е вкъщи и се възстановява след трудния период, през който преминахме. Много безсънни нощи, сълзи, страхове и надежди. Няма думи, с които да изразим благодарността си към Клинична болница „Аджибадем Систина“ и целия екип, който се грижеше за здравето на нашето дете. Мелани беше хоспитализирана преди това в две клиники и пътят към нейното възстановяване беше трънлив и труден. Но принципът на работа, прецизността и експертизата на лекарите се различаваха от клиника до клиника. Упоритостта и жертвоготовността на екипа, прецизността и мултидисциплинарният подход доведоха до нейното възстановяване – добави баща Александър. 

Дългосрочно и сложно лечение, ежедневна борба за живот 
Лечението беше дългосрочно и сложно, индивидуализирано и динамично, коригирано според състоянието на младата пациентка и нейния отговор на терапията. Кризите бяха многобройни и често непредсказуеми. Всеки ден в интензивно отделение носеше риск от сепсис, полиорганна недостатъчност, тежки метаболитни нарушения и респираторни усложнения. Понякога резултатът беше несигурен, а всяка интервенция, всяка терапия и всяка нощна смяна бяха от решаващо значение за спасяването на живот. 

Прим. д-р медицински науки Бети Костадиновска-Йорданоска, специалист по анестезиология с интензивно лечение в „Аджибадем Систина“, казва, че тези моменти показват колко важни са бързата реакция, опитът и екипната координация в медицината. 

– Тези състояния са сред най-трудните в медицината. Те изискват дългосрочно, сложно и постоянно адаптирано лечение с висок риск за живота на пациента. Прогнозата често е несигурна и зависи от голям брой фактори – повърхността и степента на изгарянията, инхалационното нараняване, възрастта, общото здравословно състояние и реакцията на организма към лечението. Мултидисциплинарният подход е от решаващо значение за успешен резултат. Екипът включваше лекари от различни специалности – анестезиолози, кардиохирурзи, кардиолози, пулмолози, пластични и реконструктивни хирурзи, хирурзи от други специалности, микробиолози, физиатри, диетолози, психиатри и психолози, както и среден медицински персонал: медицински сестри, парамедици, физиотерапевти и помощен персонал. Съвременните технологии, като ЕКМО терапията, усъвършенстваните методи за наблюдение и лечение на изгаряния, значително увеличават шанса за оцеляване и качествено възстановяване, но само когато са комбинирани с всеотдайността на целия екип. Само с такова координирано сътрудничество може да се осигури пълноценна и непрекъсната грижа за пациента – обяснява д-р Бети Костадиновска-Йорданоска. 

През лабиринта от непредсказуеми кризи 
Мелани е приета в изключително тежко общо състояние. Преди това е била лекувана в съседна държава в център за изгаряния повече от месец. 

– При приемането все още бяха налице рани от изгаряния, бяха се отворили нови рани на местата, откъдето са взети трансплантатите, или изобщо не бяха заздравели. На гърба голяма декубитална рана от дълго лежане. Състоянието на белите дробове също беше сериозно. Веднага след приемането беше свикана консултация на няколко специалности лекари, практикуващи в нашата клинична болница. Необходим беше мултидисциплинарен подход, особено при изгаряния, когато са засегнати множество органи, а не само кожата. Извършени бяха няколко хирургични интервенции за кожни трансплантации и поставяне на най-модерните кожни заместители за намаляване на травмата и поставяне на нови кожни присадки, най-модерните антибиотици и медикаменти, които рядко или изобщо не се използват у нас. Извършени бяха и реконструктивни процедури на пръстите, които бяха предимно запазени – сподели проф. д-р Боро Джонов, специалист по пластична и реконструктивна хирургия от Клинична болница „Аджибадем Систина“. 

Родителите на Мелани казват, че всяка вечер с нетърпение са очаквали утрото – само за да станат и да отидат в болницата, да видят дъщеря си. Това е била единствената им надежда, единственият им глътка сила в онези трудни дни. Казват, че лекарите са лекували не само Мелани – но и тях. Те са лекували раните им, невидими за очите, но дълбоки и болезнени в душата. С всяка дума, с всеки жест на разбиране и топлина, те са им давали сили да издържат. 

- „Аджибадем Систина“ беше, освен вторият дом на Мелани през последните 6 месеца, и нашият втори дом. Събудихме се и тръгнахме към „Систина“ с голям страх и силна надежда. Но там срещнахме нещо, което възстанови вярата ни - истинската човечност. Благодарни сме, че получихме пълна подкрепа, разбиране и съпричастност от целия екип. Лекарите бяха отдадени на детето ни 24 часа в денонощието - не само като лекари, но и като хора с големи сърца. Те бяха до нас, не само като пациенти, но и като родители, преминаващи през най-трудните дни от живота си. Всяка дума, която ни казаха, всяка утеха, всяка информация, означаваше за нас повече, отколкото можеха да си представят. Всички те ни помогнаха да останем силни, когато падахме. В най-трудните моменти те бяха нашата най-голяма надежда. Няма достатъчно думи, с които можем да изразим благодарността си, благодарение на тях Мелани е с нас днес - казва Александър Тасев. 

Надежда там, където в началото имаше само страх 
Злополучният 16 март остави дълбоки рани за всички, както за пострадалите, така и за лекарите, които се бориха ден и нощ за всеки пациент. За един лекар най-голямата награда не са дипломите, а спасеният живот. Моментът, в който след дълги дни на несигурност, усилия и всеотдайност, пациентът напуска болницата. 

– Този успех има дълбока и многостранна стойност. След 139 дни на несигурна борба, когато пациентката напусна болницата в стабилно състояние и отиде на домашно лечение, за нас това е повече от медицински резултат – това е спасен млад живот, потвърждение за всеотдайността, усилията и знанията на целия екип. За лекарите, медицинския персонал и екипа за подкрепа това е награда, която не може да се измери с нищо друго. Всяка нощ, прекарана в интензивно отделение, всяка интервенция и всеки момент на несигурност придобиха смисъл, когато я изпратихме у дома стабилна и усмихната. Това е най-голямата награда, която един лекар и цял екип могат да получат – да видят надежда там, където в началото имаше само страх. Този успех ни напомня, че медицината е преди всичко човечност, любов и грижа за хората и че само заедно, като екип, можем да преодолеем дори най-трудните предизвикателства. Той ни дава сила и мотивация да продължим да се борим за всеки пациент, независимо колко трудно е предизвикателството – казва д-р Йордановска от Клинична болница „Аджибадем Систина“. 

Рехабилитацията продължава у дома, а семейство Тасеви е в постоянна комуникация с лекари от Клинична болница „Аджибадем Систина“, които предоставят насоки и съвети на Мелани за по-бърза рехабилитация. 

Целият медицински екип и всички възможности на болница „Аджибадем Систина“ откликнаха на необходимостта да се погрижат за пострадалите от инцидента в Кочани и да им окажат подходящо лечение, а по-голямата част от средствата за лечението на Мелани бяха покрити от Здравната каса.

Struma. com по Нетпрес. мк