Росен Петров: На 9 юли 1850 г. се ражда този, без когото нямаше да можем да сме българи. Ражда се Иван Вазов. 

На 9 юли 1850 г. се ражда този, без когото нямаше да можем да сме българи. Ражда се Иван Вазов. 
Казват, че човек не се ражда българин, а става българин, и точно неговото творчество е най-важната част от това „ставане“. То е в основата на модерната българска нация. Вазов е толкова навсякъде около нас, че без него сме за никъде. 
Неговите думи ни заобикалят толкова плътно и наситено, че понякога забравяме, че те са написани все от един и същи човек. Та кои ли от най-важните български думи не са негови? Сещам се за: „Тих бял Дунав се вълнува”, „Българският език”, „Аз съм българче”, „Питат ли ме де зората”, редакцията му на стария ни химн „Шуми Марица”, „Не се гаси туй, що не гасне”, дванадесетте оди от „Епопея на забравените” (с гениалното „Опълченците на Шипка” или стиховете за Левски и Паисий), „Край Босфора шум се вдига”, романът „Под игото” – легнал в основите на нашето национално самосъзнание, повестта „Немили-недраги” с нейните хъшове, „Иде ли? ”, „Дядо Йоцо гледа”, „Една българка”, „Чичовци”, „Новото гробище над Сливница” със знаменитото „Българио, за тебе те умряха…” 
Вазов наистина е една от причините да продължаваме да сме българи. Ако се казва, че писателите са създатели на светове, то той е създател на „Българския свят“. Както навремето, на 9 юли 1970 г., казва поетът Георги Джагаров: 
„Вазов, това сме ние. 
Вазов, това е народът български. 
Вазов, това е България! ” 
На погребението на Вазов през 1921 г. основната реч държи изключително своенравният и с огромно самочувствие поет Кирил Христов (той наистина има великолепни стихове) и дори този човек, не признаващ никакви авторитети над себе си, изрича: 
„Велики учителю, почивай спокойно! Ние даваме обет пред твоя зинал гроб, че ще бъдем достойни за тебе! А можем да бъдем достойни за тебе само така: като не пречим с нищо на твоите сподвижници и продължители; като бъдем справедливи и милостиви към тях; като ги оставим да допринесат към общия духовен капитал на нацията онова, за което природата е вложила сили в душите им; като не се гневим лекомислено, когато трябва да бъдем принудени да ни кажат някои горчиви, но целебни истини! Само улеснявайки делото на твоите продължители ние, целият народ, ще можем да кажем, че сме заслужили великия учител, когото с такава безкрайна мъка българският народ откъсва днес от своето сърце. 
Спи, боговдъхновени, своя вечен сън все със същата крепка вяра в бъдещето на просветена, духовно израсла България! “ 
Силни думи, но все пак най-силните слова за себе си оставя самият Вазов: 
„И аз на своя ред ще си замина, 
трева и мен ще расне над прахът. 
Един ще жали, друг ще ме проклина, 
но мойте песни все ще се четат. 
И много имена и лесна слава 
годините без жал ще изметат 
ил ще покрие плесен на забрава, 
но мойте песни все ще се четат. 
Те жив са отклик на духа народни, 
а той не мре, и дор сърца туптят 
от скръб и радост в наший край свободни, 
и мойте песни все ще се четат. “ 
Нека продължаваме да четем песните му, за да ни има, и когато вече ни няма.