Премиерът застрелян в гръб

Действащ министър-председател на България, покосен от куршум. Такава трагедия се разиграва на 11 март 1907 (по стар стил 26 февруари) в близост до софийския университет. Тогава премиерът Димитър Петков, бивш кмет на столицата и някогашен опълченец, изгубил лявата си ръка при боевете на Шипка, се разхожда по бул. „Цар Освободител” заедно с министрите си Никола Генадиев, Лазар Паяков и ген. Михаил Савов. Часът е около 17 и четворката тъкмо се прибира от Борисовата градина. Въпреки факта, че са важни фигури в политиката и управлението на държавата, те нямат кой знае каква охрана. Следват ги само един телохранител и полицай.

Карето държавници се разминава с минувачи по улиците, един от тях се обръща и

стреля в гърбовете на политиците.

Един куршум улучва премиера, два – Никола Генадиев, четвъртият е неточен, а на петия пистолетът засича.

Нападателят побягва, но един млад офицер, който се разхожда по булевард „Цар Освободител”, го пресреща и със сабята си избива пистолета му. В резултат на стрелбата Генадиев е ранен леко в дясната ръка, а Димитър Петков прави няколко крачки и рухва на тротоара. Оказва се, че куршумът е влязъл през гърба му и е скъсал белодробната артерия. Минути по-късно министър-председателят е мъртъв.

Атентаторът се оказва видинчанинът Александър Петров, 22-23-годишен младеж. Той прави пълни самопризнания в полицията, а в дрехите му намират карикатурата „Гадание” на художника Иван Славов, публикувана във вестник „Балканска трибуна” два дни преди убийството. Герой в нея е точно Димитър Петков. Това дава основание на следователите да търсят отговорност и от редакцията на вестника. Установява се, че убиецът е бил в контакт с директора на изданието Иван Икономов, както и с няколко журналисти. Вестникарите са нарочени за подбудители на покушението. На последвалото дело убиецът е осъден на смърт, директорът на вестника – на 15 години затвор, а друг журналист – на до живот зад решетките. Княз Фердинанд утвърждава присъдата и на 3 юли 1907 г. убиецът Александър Петров е обесен в двора на Черната джамия (днес църквата „Свети Седмочисле-ници”) в София.

Този паметник бележи лобното място на премиера.

ЖИТЕЙСКИ ФАКТИ

Димитър Петков е роден в село Башкьой на 2 ноември 1858 г.

Бие се в Сръбско-турската война от 1876 г. в четата на Панайот Хитов

По време на Руско-турската война (1877-1878) е опълченец. Участва в боевете при Стара Загора и Шипка

След войната е чиновник в министерството на вътрешните работи.

Като привърженик на Либералната партия се противопоставя на Режима на пълномощията, за което е осъден и прекарва две години в затвора - от 1882-а до 1884-а

След освобождаването му става близък сътрудник на Стефан Стамболов и се присъединява към създадената от него през Народнолиберална партия.

Кмет на София от1888 до 1893 г. и председател на парламента (1892-1893)

^{_{из. Монитор}}