Преди 53 години: 36 майки и деца загинаха на връщане от почивка на Българското Черноморие

36 майки и деца загинаха на връщане от почивка на Българското Черноморие преди 53 години.

Били са във ведомствената станция на голямото предприятие ДСО „Автопром“ в Ахтопол. Последният им ден от почивката е 28 юли 1972 г., когато поемат обратно към София, но така и не пристигат, пише "Телеграф".

Автобусът им е чисто новият модел „Чавдар 11Г-10“, произведен само година по-рано в завода в Ботевград.

С такъв автобус са загинали на връщане от почивка

Facebook

 

Курортистите, 48 души, предимно майки и деца на служители на предприятието, се качват от почивната станция в Ахтопол на автобуса.

В 19,20 часа рейсът потегля и след няколко минути достига моста над река Караагач, малко преди Китен. Съоръжението над реката е същото и до днес, както и самото шосе, водещо се Републикански път II-99.

Фатално

Мостът има малка гърбица още от построяването си, която въпреки ремонтите по съоръжението се появява периодично и в наши дни. Затова сред местните, а и сред голяма част от туристите е популярен като Гърбавия мост.

Точно тази гърбица шофьорът на автобуса се опитва да избегне и се отклонява леко встрани. За миг обаче водачът губи контрол и това се оказва фатално. Предната и задната лява гума на новичкия автобус затъват в банкета на съоръжението над реката.

Плочата, която е отдолу, пропада. Тогава, за разлика от наши дни, мостът все още не е обезопасен с парапети и мантинела.

Те са поставени едва след трагедията.

За части от секундата автобусът се катурва и пада в реката, преобръщайки се по таван.

Набързо е покрит изцяло от калните талази на вливащата се само след няколко метра в Черно море река Караагач.

 

Мостът убиец на пътя край Китен

Архив Телеграф

 

Войници

Случайни свидетели на трагедията стават група войници, които са в отпуск, както и спасители от плажа в Мичурин (дн. Царево), които пътуват с друг автобус към Международния младежки център (ММЦ) в Приморско, където отиват на дискотека.

Както са с официални дрехи, дори с дефицитните в онези години дънки от Кореком, младежите не се замислят, а се хвърлят в реката, за да вадят удавници. На помощ се включва с лодката си и възрастният рибар бай Васил.

Той и младежите обаче успяват да извадят едва 12 души от водите на реката, 14 от тях са деца. След часове на мястото на трагедията пристигат леководолази и военни, но те намират само трупове – предимно на майки и деца.

„По-зловеща гледка от тази не можеше да се види. Деца, вкопчили се в майките си, тела на млади хора, опитващи се да изплуват, но притиснати под автобуса“, разказва водолаз, дошъл сред първите да помагат.

„Никога няма да забравя жестоката картина, която се разкри пред нас, докато вадехме автобуса от реката – изтървахме го няколко пъти и от него изпаднаха 12 трупа. Беше ужас!“, разказа водолазът ветеран.

 

Реката с моста, както е било тогава и сега

Facebook

 

Мътно

„Автобусът не се виждаше, водата го закриваше. Три денонощия вадихме трупове. Сякаш още виждам, че повечето хора бяха обърнати по гръб. Някои бяха починали от удара, а не от удавяне.

Водата в реката е много мътна и търсенето на телата беше изключително трудно. Никога няма да забравя майките с вкопчените в тях деца. При нас работеше една жена, която беше следовател. Тя плачеше непрекъснато три дни поред след трагедията“, спомня си Атанас Николов от Царево, който по онова време е бил офицер в КАТ.

От спасените 12 една жена умира, но тя е била със свръхтегло и сърцето й спира, когато вече е извадена на сушата.

Един успява да доплува сам до брега.

Сред мъчително удавилите се летовници имало и цели семейства. Като легенда сред местните хора се разказва за отгледано от своите спасители извадено дете, чиито родители са загинали.

„Оцелелите са седели на различни места в автобуса, така че не може да се каже, че някои са били в по-изгодна позиция.

Целият рейс беше в тиня и кал. Водата в реката е много мътна“, спомня си още пенсионирания катаджия.

Смъртта

Легенда сред местните свързва мътната река Караагач, която от 1 април 1980 г. е прекръстена на Китенска река, със смъртта.

Известна е още като Черната река, а името й от турски се превежда като „черно дърво“ или бряст. Според легендите, разказвани от местните хора, реката е била жадна за трупове. Доказват го и обстоятелствата след спасяването на хората.

Рибарят бай Васил, който първи се спуска с лодката си да вади живи, умира от рак година след трагедията. Съдбата на останалите спасители също не се усмихва. Един издъхва в катастрофа няколко години по-късно отново на същия път, на няколко километра от Гърбавия мост, трети пък претърпява инцидент и ослепява с едното ухо. За останалите не е ясно какво се е случило.

Местните твърдят, че един от тях се е запилял в САЩ, където също намерил смъртта си. От 12-те спасени остават само 11 още в първите минути на изваждането им от водата. Тяхната съдба също е нелека и повечето от оцелелите към днешна дата не са сред живите.

 

Жители на Царево и Китен всяка година хвърлят венци от моста над реката в памет на жертвите

Телеграф

 

Изровиха скелети на плажа

Деца изровиха човешки кости на плаж „Атлиман“ в Китен преди 6 години. Хлапетата се натъкнали на находката при импровизиран турнир за най-дълбока дупка в пясъка.

Щом едно от тях достигнало метър, започнало да вади кокал след кокал изпод пясъка. Възрастните веднага алармирали полицията. На място бил изпратен екип от криминалисти, които да извършат оглед, а летовниците се разбягали в ужас.

Оказало се, че костите не са от катастрофата, която е станала в близост до другия плаж, а от старо турско гробище и били под пясъка след наводнение, случило се преди много години./Източник Телеграф.бг