Потресаваща статистика на Евростат: Всеки трети българин в работоспособна възраст е безработен



Близо 31 процента от българите на възраст 15-64 г., или почти всеки трети наш сънародник в тази възрастова категория, е бил икономически неактивен през миналата година, отчитат данни от анализ на Евростат за икономическата активност на населението в ЕС през 2016 г. Средно около 27 процента от населението на ЕС е стояло извън пазара на труда през 2016 г.
Данните се потвърждават и от НСИ - във възрастовата граница 15-64 г. неактивните българи през миналата година са били приблизително 1, 5 млн. души, отбелязва Канал 3. От тях 164 хиляди са били трайно обезкуражени лица, които нито са търсили работа, нито са искали въобще да работят. От тази категория най-висок е процентът на хората със средно образование - близо 70 процента и с основно образование - 61 на сто.
Като цяло най-голямата група неактивни българи е регистрирана в границата 15-24 г. - над 500 хиляди, което се обяснява с тяхната заетост в образованието. На възраст 25-34 г. неактивни са били 224 хиляди българи, 35-44 г. - 155 хиляди, 45-54 г. - 160 хиляди. В годините, когато човек би трябвало да е най- активен 55-64 г. - над 400 хиляди българи са били незаети на пазара на труда, сочат данните на НСИ.
Незаетите в пазара на труда мъже на възраст 15-64 г. са били 641 хиляди, а жените - над 800 хиляди. В градовете неактивните българи са били около 1 милион, а в селата - над 450 хиляди. Най-голяма група незаети на пазара на труда се формира от сънародниците ни със средно или с някакъв вид професионално образование - близо 700 хиляди души. Втората по численост група неактивни българи е с основно образование - 490 хиляди души. Неработещите висшисти са около 140 хиляди, а почти толкова са и неработещите българи с основно образование - 135 хиляди.
Близо 90 милиона души в ЕС на възраст между 15 и 64 г. са били икономически неактивни през миналата година, отчита Евростат. От тях близо 20 процента са били хората с ниско образование /най-вече средно образование/, а неактивните европейци с висше образование са били около 12 на сто. Най-нисък дял на неработещи европейци между 15-64 г. е регистриран в Швеция - 18 процента, пред Дания - 20 процента и Холандия - 20, 3 процента.
В противоположния край на скалата най-висок процент неработещи европейци е отчетен в Италия - 35 на сто. Следват: Хърватия и Румъния - по 34 процента, Белгия - 33 процента, Гърция - 32 процента и България - 31 процента. Следва да се отбележи, че делът на икономически неактивните лица в ЕС е бил по-висок сред жените /около 60 процента/, отколкото мъжете /около 40 процента/, макар че пропорциите се различават в различните държави. Освен това европейците на възраст 15-64 г., които са били в някаква фаза на обучение, формират около 35 процента от неактивните лица в ЕС.
Пенсионерите са 16 на сто, хората с тежки заболявания или увреждания - също 16 на сто, както и тези лица, които се грижат за деца или неработещи възрастни - 10 на сто. Общо 8 от 10 неактивни лица на възраст 15-64 г. в ЕС са заявили, че въобще не желаят да работят, отчита анализът на Евростат.
Blitz.bg
Нарушението, на която и да е точка от горните правила ще се смята за основание коментарът да бъде скрит. При системно нарушаване на правилата достъпът на потребителя ще бъде органичен.