Невероятната история на най-големия банков обир в света, извършен с хартийка

17 януари 2022 12:28   4680 прочита


Той се оценява на около 1 милиард щатски долара, което го прави и най-големия в историята

Когато американската армия нахлува в Ирак през април 2003 г., сградата на централната банка в страната вече е нападната от мародери, които търсят всякаква възможна плячка, предаде БЛИЦ.

Масивното здание, наподобяващо крепост, съхранява цялото държавно съкровище на близкоизточната държава, включително и нейните валутни резерви.

Когато американските военни части достигат до нея, я заварват полуразрушена, но основното ѝ хранилище остава незасегнато от грабителите. Те така и не успяват да пробият солидната му защита.

Когато армията установява контрол над съдържанието на сейфовете, става ясно, че някой все пак е успял да отмъкне една голяма част от него още преди инвазията в иракската столица Багдад.

Обирът се оценява на около 1 милиард щатски долара, което го прави и най-големия в историята.

В 4 часа сутринта на 18 март - ден преди да започнат бомбардировките над Багдад, три камиона спират пред сградата на централната банка. За няколко часа на тях са натоварени голям брой метални кутии, в които има около 900 милиона долара, разпределени в банкноти по 100 долара, както и още 100 милиона в евро.

За обира не са необходими нито оръжия, нито експлозиви. Той е извършен с помощта на хартиена бележка, на която ръчно е написано, че мярката се налага, за да не попаднат държавните валутни резерви в чужди ръце.

Човекът, който предава бележката на управителя на централната банка, е Кусай Хюсеин - син на иракския държавен глава Садам Хюсеин и ръководител на специалните части на страната.

Когато разбира, че американската инвазия е неизбежна и че няма как да спечели на бойното поле, Садам Хюсеин решава да прибере резервите на страната в собствените си хранилища. Неговите разпореждания са със силата на закон и на никого не му хрумва да оспорва ограбването на трезора, в това число и на неговия формален управител.

"Когато получиш заповед от Садам Хюсеин, просто я изпълняваш, не я обсъждаш", разказва по-късно пред The New York Times един от банковите служители.

Въпреки усилията на режима обаче, парите от обира все пак попадат в чужди ръце. И то в най-различни краища на света.
Когато американците разбират, че около една четвърт от валутните резерви на централната банка са изчезнали, първото им притеснение е, че средствата ще се използват за финасиране на бунтовнически действия от страна на сваления режим.

Когато американската армия окупира и резиденцията на диктатора, зад една фалшива стена са открити 650 милиона щатски долара в брой. Първоначално се предполага, че това са част от средствата, изнесени от централната банка, но впоследствие се оказва, че те са част от личната "спестовна касичка" на друг от синовете на Садам - Удай Хюсеин.

За известно време изглежда сякаш иракският диктатор наистина е успял да скрие 1 милиард долара из прашните улици на иракската столица. Но не за дълго. Оказва се, че американски военни са открили част от металните кутии в една от резиденциите на Садам още преди техните командири да разберат официално за обира на централната банка.

Кутиите са изнесени тайно в Кувейт, където съдържанието им е детайлно преброено и описано.
Когато във Вашингтон става ясно, че средствата са в американски ръце, от финансовото министерство настояват те да бъдат върнати в трезора на централната банка в Багдад.

Белият дом, който по това време се обитава от президента Джордж Уокър Буш, и Пентагонът обаче не се съобразяват с тази препоръка и решават да задържат парите. Те се предават на Временния щаб на военната коалиция, който получава разрешение да ги разпредели между военните командири и те да ги използват по свое усмотрение.

През следващите няколко години десетки, ако не и стотици хиляди стодоларови банкноти, са раздадени абсолютно безотчетно на най-различни хора. Те се превръщат в едно от най-големите изкушения за американските военни, които се намират на територията на Ирак.

Голяма част от парите се оказват в шкафчетата и куфарчетата на висшестоящите офицери. Те дори започват да изпращат суми по пощата до своите съпруги и приятелки в Съединените щати. Така обирът на иракската централна банка добива епични мащаби.

ФБР, например, разкрива 91 банкови депозита в град Юма, Аризона, на стойност 440 000 долара. Те са на името на майор Марк Ричард Фулър от военноморските сили, който се занимавал със счетоводната документация и описите на откритите от армията ценности в град Фалуджа.

Армейският капитан Майкъл Нгуен успява да накара 700 000 долара буквално да изчезнат, но след като се прибира в родния Орегон, привлича подозрението към себе си, купувайки си в брой луксозно BMW и високопроходим джип Hummer.

Общо 35 американски военнослужещи са обвинени в подобни престъпления в периода от 2004 до 2008 г. Основната част от липсващите валутни резерви обаче така и не е открита.

Самият Садам Хюсеин едва ли си е представял, че съкровищата му ще се използват за покупката на скъпи "играчки" за американските войници. Част от изнесените пари вероятно още са в обращение и никой не знае в коя част на света може да са попаднали.

Може да се каже, че най-големият обир в историята продължава до ден-днешен. Той е и доказателство за това, че не е нужно да имаш маска и пистолет, за да се превърнеш в престъпник и грабител.


Още за: история   банка   обир   Още от: Любопитно

Принтирай статия
0 коментара


Вашият коментар

ВАЖНО! Правила за публикуване на коментар
Име
Коментар