Науката разкрива: Бедността оставя отпечатък върху мозъка – неравенството променя развитието на ума 

 
 
Децата, които растат в райони с по-голямо икономическо неравенство, имат различна мозъчна структура от връстниците си от по-равнопоставен произход, показва ново проучване. 

С други думи, разликата между богати и бедни не се отразява само в банковите сметки и статистиката, но и в биологията на младите мозъци, съобщи The Guardian. 

Изследването, публикувано в списанието Nature Mental Health, е едно от най-големите до момента по темата и представя тревожни доказателства, че социалните различия буквално оформят невронните мрежи, които децата ще използват през целия си живот. 

Изследователският екип е събрал данни от повече от 8000 деца от 17 щата на САЩ на възраст между 9 и 10 години. В проучването са използвани данни от така наречените ABCD проучвания, големи, многоцентрови, лонгитудинални проучвания, проведени в САЩ. 

В него учените са използвали, наред с други неща, данни, записани с магнитно-резонансна томография (MRI), за да сравнят дебелината на кората и други анатомични характеристики на мозъка при деца от различни социално-икономически условия. 

Резултатите показват, че децата от райони с по-високи нива на неравенство в доходите имат по-малък общ обем на кората, по-малка средна дебелина на кората, по-малка обща площ на кората и променена функционална свързаност на мозъчните мрежи в области, свързани с езика, вниманието и емоционалната регулация. 

Кората – външният слой на мозъка, е от решаващо значение за процеси като мислене, памет и вземане на решения. 

Изследователите анализирали и данни от въпросници, попълнени от децата, за да определят техните психични състояния, като депресия и тревожност. Резултатите били значително по-лоши за живеещите в райони с по-високи нива на неравенство в доходите. 

Неравенството засяга както богатите, така и бедните 
Ръководителят на изследването, д-р Дивянгана Ракеш от Института по психиатрия, психология и неврология в Кингс Колидж Лондон, заяви пред The ​​Guardian, че изследването не е разглеждало индивидуалните семейни доходи, а по-скоро как се разпределят доходите в обществото. 

„Както деца от богати, така и от по-бедни семейства показаха промени в неврологичното развитие и ние открихме, че това е оказало трайно въздействие върху тяхното благосъстояние. Интересуваме се да сравним тези открития с тези в други части на света“, каза тя. 

Възможен механизъм на влияние 
Учените вече са стигнали до заключението, че стресът, свързан с неравенството, може да играе основна роля в невробиологичното развитие на децата. А именно, децата, които растат в неравностойно положение, са по-склонни да се сблъскват с несигурност, от финансови проблеми до жилищни и хранителни проблеми, като всички те могат да повлияят на развитието на мозъка чрез хормони на стреса, като кортизол. 

Авторите на изследването посочват, че неравенството може да повлияе и на психичното здраве по специфични начини, например чрез засилено сравнение на собствените характеристики, способности и постижения с тези на другите и чрез намалена социална сплотеност, което не може да се обясни единствено с индивидуалните доходи или бедността. 

„Неравенството насърчава чувството за относителна депривация, постоянното сравнение и възприятията за ограничена социална мобилност. Това създава условия, които предизвикват хроничен стрес, който е добре известен рисков фактор за психопатология. Въпреки че доказателствата в юношески проби все още не са изобилни, биологичните открития подкрепят идеята, че неравенството допринася за повишен стрес. Проучване на повече от 19 000 души в четири европейски страни установи, че нивата на С-реактивен протеин, индикатор за възпаление, са най-ниски в егалитарните общества (напр. Швейцария) и най-високи в тези с по-голямо неравенство (напр. Португалия). Експерименталните открития допълнително подкрепят това: Шапиро и колегите му показаха, че дори краткосрочното излагане на неравенство предизвиква физиологични стрес реакции“, обясняват авторите. 

Неравенството в света 
Когато се разглеждат неравенствата в доходите по държави, световните рекордьори по неравенство обикновено идват от Африка. Например, Южна Африка и Намибия имат коефициенти на Джини над 60, което ги нарежда сред най-неравностойните общества в света. Сред западните страни, Чехия и Словакия от години са водещи с най-ниските неравенства в доходите, с коефициенти на Джини около 24-25. Те са следвани отблизо от скандинавски страни като Дания и Норвегия, където данъчните и социалните системи са намалили разликата. 

В другия край на спектъра сред развитите страни са Съединените щати с коефициент от около 41, което ги прави една от най-неравностойните западни страни. 

Може ли ефектът да бъде обърнат? 
Един важен аспект на изследването е, че то повдига въпроса за възможните интервенции. Ако социалното неравенство може да промени мозъка, може ли този процес да бъде обърнат? Има доказателства, че качествените образователни програми, стабилното хранене и безопасното жилище могат да смекчат негативните последици. 

Например, предишни изследвания показват, че при деца, които получават допълнителна образователна подкрепа или по-качествено хранене, развитието в части от мозъка, които са били по-слабо развити, може да се ускори. 

Връзката между статуса и невробиологията 
Откритието представлява значителен принос към нарастващия брой изследвания, свързващи социално-икономическия статус с невробиологичното развитие. 

През 2015 г. проучване, публикувано в списание Nature Neuroscience, показа, че децата от по-бедни семейства имат по-малки обеми сиво вещество в части от мозъка, които са от решаващо значение за ученето и паметта. Новото изследване отива още една крачка напред, като свързва тези промени със степента на социално неравенство на национално ниво, а не само с индивидуалните доходи.