Най-интересните европейски призрачни градове

Всички сме виждали изоставени села, градове и дори цели държави на телевизионния или кино екран.

Независимо дали става дума за филм на ужасите или постапокалиптично шоу, зловещите образи на някогашното селище, пълно с живот, могат да ни накарат да се почувстваме наистина необичайно.

Въпреки че са далеч от обичайните шумотевица и ежедневие, такива места съществуват по целия свят, посочва BoredPanda.

Има много причини, поради които един град се превръща в призрак, като например икономически спад, война, природни бедствия или замърсяване. Призрачните градове обикновено са напълно необитаеми, но има някои от тях, които се характеризират с много малко по численост население.

Някои от тях са с ограничен достъп, а други са превърнати в туристически атракции.

Вижте 10 от най-интересните призрачни градове в Европа:

Крако, Италия

Този исторически район датира от 540 г. пр. Хр., когато гърците се местят във вътрешността на страната от крайбрежието. През вековете е процъфтяващо селище с университет и нарастващо население.

През 1656 г. чума убива голяма част от гражданите му. След това Крако продължаваше да се сблъсква с много конфликти, но пирон в ковчега му, в крайна сметка, забива геологията. През 1892-1922 г. голям дял от населението му мигрира в Северна Америка главно поради лошите селскостопански условия.

След това - през 1963 г., стартира евакуация на града заради свлачище. След земетресение през 1980 г. обектът е напълно изоставен. Днес мястото е популярна туристическа атракция, както и сцена за филми, включително Quantum of Solace и The Passion of The Christ.

Припят, Украйна

Вероятно един от най-известните градове в света на призраците, Припят в Украйна е основан през 1970 г. като деветия ядрен град в Съветския съюз, за да приюти работниците в близката атомна електроцентрала в Чернобил.

По времето, когато е евакуиран ден след катастрофата в Чернобил, в следобеда на 27 април 1986 г., градът има население от 49 360 души. Естествено, след бедствието, той е изоставен и скоро се превръща град-призрак.

Днес, с намаляването на нивата на радиация, все повече туристи посещават мястото, а различни украински компании предлагат екскурзии из района.

Орадур-Сюр-Глан, Франция

Орадур-Сюр-Глан се намира в западната част на Централна Франция. Той е разрушен на 10 юни 1944 г., когато 642 от неговите жители, включително жени и деца, са избити от германската нацистка войска. Само около 30 души оцеляват в клането, а 20 успяват да се спасят преди това.

Военните, водени от Адолф Дикман, запечатват града и принуждават всички да излязат от къщите си. Мъжете са отведени в бараки, където са застреляни, а телата им са запалени. Само шестима успяват да избягат, от които оцеляват петима.

Жените и децата са заключени в църква, която е запалена. Онези, които се опитват да избягат през позорците, са застреляни. От 247 жени и 205 деца в църквата, само една 47-годишна жена оцелява. Тя излиза през прозореца, не е смъртоносно простреляна и успява да изпълзи в храстите, където се крие през нощта.

След войната тогавашният френски президент Шарл де Гол решава градът да бъде превърнат в мемориал. Наблизо е построен нов със същото име.

Вароша, Фамагуста, Кипър

Намираща се в изоставена южна част на кипърския град Фамагуста, Вароша някога е модерна туристическа зона. Тя е толкова популярна, че до 70-те години е туристическа дестинация номер едно в цял Кипър.

Това води до увеличаване на новите сгради, предимно хотели и различни туристически атракции. В разцвета си Вароша е туристическа дестинация номер едно в света и посреща гости, като Елизабет Тейлър, Ричард Бъртън и Бриджит Бардо. Всичко се промени с турското нашествие в Кипър през 1974 г., когато районът попада под турски контрол.

Жителите на Вароша бягат и районът еизоставен под окупацията на турските въоръжени сили. И до днес той е необитаем, а влизането на посетители е забранено.

Кломино, Полша

Кломино е малко градче, известно като Вестфаленхоф в началото на 20-и век в бившата германска провинция Померания. По време на Втората световна война германците откриват лагер за военнопленници в района, където са държани полски войници, цивилни и френски офицери.

През януари 1945 г. градът е превзет от напредващата Червена армия и отново е превърнат във военна база, наречена Гродек. Около 6000 съветски войници живеят там. След разпадането на Съветския съюз Гродек е преименуван на Кломино и правителството го пуска за продажба.

Никой обаче не се интересува от покупка на имот и много малко хора се местят да живеят в него, което кара властите да го изоставят. В момента само 5 човека обитават Кломино и повечето му сгради са разграбени или унищожени.

Остров Грейт Бласкет, Ирландия

Този ирландски остров с дължина 4.29 км2 е обитаван до 1953 г., когато ирландското правителство решава, че не може да гарантира безопасността на жителите му, тъй като той е трудно достъпен по време на екстремни климатични условия. Впоследствие всички са евакуирани и преместени на друго място.

Днес островът е изпълнен с руини. Тъй като Грейг Бласкет е дом на няколко известни ирландски писатели, мястото все още притежава културна стойност за ирландците, както и за феновете на техните творби.

Дьолерсхайм, Австрия

Населеното място датира от 12-и век. Близо до него има селце на име Щронес, където през 1837 г. Алоис Хитлер - бащата на Адолф Хитлер, е роден като незаконен син на местна селянка. Тъй като Щронес няма параклис, тя отива в Дьолерсхайм, за да запише раждането при местния свещеник.

След като Австрия е анексирана от нацистка Германия през 1938 г., Хитлер нарежда Дьолерсхайм и няколко други по-малки съседни села да бъдат евакуирани в полза на голяма военна зона за обучение. Жителите са насилствено преместени, а къщите им бомбардирани като част от военни обучителни операции.

От 1981 г. насам някои райони на града, като църквата Свети Петър и Павел, са отворени за широката общественост, въпреки че други райони все още се управляват от австрийските въоръжени сили.

Каякьой, Турция

Разположен на 8 километра южно от Фетие в югозападната част на Турция, в старата провинция Ликия, Каякьой е град, пълен с руини на сгради, построени предимно през XVIII век (въпреки че хората са живели в тази област още от древността).

Преди Първата световна война Каякьой има около 6 500 гръцки жители, почти всички от които напускат след убийствата на гърци и други християнски малцинства в Османската империя по време на войната. Тъй като Договорът от Лозана е подписан през 1923 г., след като Гърция губи Гръцко-Турската война от 1919-1922 г., гръцкото православно население е принудено да напусне сегашната турска територия.

В замяна турското правителство се опитва да настани гръцки мюсюлмани в района, но те отказват да се преместят заради страх от призраците на гърците, убити там. Днес Каякьой е необитаем и служи като музейно селище за привличане на туристи.

Пирамида, Швеция/Русия

Швеция основава Пирамида през 1910 г. и го продава на Съветския съюз през 1927 г. Те го използват за добиване на въглища в околните райони, а по време на разцвета градът има над 1000 жители, културен център с театри, библиотеки и музикални студия, спортен комплекс и други.

В селището се намират някои от най-северно разположените обекти в света, като например плувен басейн. Когато въглищата в последната мина свършват, последният жител напуснал Пирамида през 1998 г. Днес то е туристическа дестинация с музей и хотел, които работят целогодишно.

Сейнт Килда, Шотландия

Въпреки че Сейнт Килда не е град, а цял архипелаг, той е изпълен с различни села, които са изоставени от 1930 г. насам. От архипелага само един остров е населен - Хирта, с хора, които вероятно живеят там поне от две хилядолетия. Малката популация е напълно евакуирана през 1930 г.

Много фактори водят до това хората да изоставят родното си място, включително замърсяване на земеделските култури, болести и други, които променят начина им на живот. Днес островът предлага поглед към едно изолирано парче земя с уникални структури./ profit.bg/