Най-голямата в света: Кухня, която храни 100 000 души безплатно всеки ден 

 
 
Златният храм разполага с безплатна обща кухня, най-голямата в света, която храни 100 000 души на ден, седем дни в седмицата – и всички са добре дошли. 

Амритсар, град в северната част на Индия с два милиона жители, е известен със своята гастрономия, история, култура, стар град и впечатляващия Златен храм, най-важното светилище на сикхизма. 

Гурдвара (сикхското светилище) Шри Хармандир Сахиб е едно от най-важните духовни светилища за сикхите, чиято вяра съчетава елементи на исляма и индуизма и е известна със своята традиция, наречена сева – безкористно служене без очакване на нищо в замяна. Сикхите по целия свят практикуват сева в храмове, често чрез прости дейности като метене на подове, сервиране на храна и поддържане на реда в храма. Други извършват сева в личния си живот чрез актове на щедрост и благотворителност. 

„Второто име на сева е любов“, каза пред Би Би Си 23-годишният Абхинандан Чаудхари, който практикува сева със семейството си от осемгодишна възраст. 

„Общото учение е, че трябва да бъдете толкова дискретни и безкористни, че ако правите сева с лявата си ръка, дори дясната ви ръка не бива да знае“, добавя той. В един индивидуализиран и капиталистически свят този начин на живот е наистина освежаващ. 

В Амритсар, сърцето на сикхизма, практиката на сева е издигната на по-високо ниво. Известно е в цяла Индия, че в Амритсар никой никога не е длъжен да си ляга гладен. Това е така, защото в Златния храм, най-важното светилище на сикхизма, винаги има топла храна, готова за всеки, който я желае. 

Там има безплатна обща кухня – най-голямата в света – която храни 100 000 души на ден, седем дни в седмицата – и всички са добре дошли. Подобно на други гурдвари, Златният храм се поддържа от армия от доброволци, които всеки ден сервират просто, но вкусно ястие от леща, чапати (обикновени плоски хлябове) и яхния от нахут. 

В обширните зали могат да се видят до двеста жени, мъже, млади и стари, бедни и богати, седнали с кръстосани крака на пода и хранещи се. Докато някои търсят ряпа, други бързо довършват чиниите си и си тръгват, а след около петнадесет минути доброволци почистват и приготвят салатата за следващия кръг, в безкраен цикъл от идвания и си тръгвания. Но добротата и щедростта в храма се усещат и по улиците. В лабиринта от кръстопътища, оживени пазари и малки площади човек може да усети оживлението на Амритсар – динамичен град, който сякаш принадлежи на друго време и място.