Mистериозно! Изчезвания на хора и чести самоубийства! Аокигахара – гората на самоубийците

Аокигахара (яп. 青木ヶ原, „Равнината на зелените дървета“); известна също като Дзюкай (яп. 樹海, „Морето на дърветата“) е гора в подножието на планината Фуджи на японския остров Хоншу. Гората, която се е ширнала в подножието на самия вулкан, се явява пълна противоположност на красотата и величественото спокойствие на тукашните места.

Релефът на гората включва множество скалисти пещери, а особеността на разположението, по-конкретно гъстотата на гората и низината, подсигуряват „оглушителна“ тишина.

Твърди се също, че под земята в района на гората се намират обширни залежи на желязна руда, с което очевидно се обяснява фактът, че в Аокигахара не функционират компасите. Земята, на която е разположена гората, е вулканична, доста плътна и не поддаваща се на обработка с ръчни инструменти, например мотики и лопати.

Аокигахара се смята за млада гора, тъй като се е образувала преди около 1200 години. През 864 година е имало силно изригване на вулкана Фуджи. Потоците лава, спускайки се по северозападния склон, са образували огромно лавово плато с площ 40 кв. км, на което е пуснала корени много необичайна гора.

Почвата е изрита, сякаш някой се е опитвал да извади вековните стволове. Корените на дърветата, които не могат да пробият твърдата лавова почва, излизат навън, преплитайки се по странен начин над скалните отломки, изхвърлени някога от кратера на вулкана. Релефът на горския масив е набразден със скали и многобройни пещери, някои от които се простират на няколкостотин метра под земята, а в някои от тях ледът никога не се топи.

С настъпването на тъмнината за това място започва да се говори само шепнешком. Изчезвания на хора и чести самоубийства – това е истинското лице на Аокигахара. Туристите строго се предупреждават да не се отклоняват от основните пътеки, защото лесно могат да се загубят. Магнитната аномалия прави компаса абсолютно безполезен предмет, а подобна местност не позволява да се намери пътят по памет.

За многобройните призраци, обитаващи гората, отдавна витаят легенди. Това място се е сдобило с печална слава още в Средновековието, когато в гладните години доведените до отчаяние бедняци носели своите престарели и безпомощни роднини в гората и ги оставяли там.

Японците казват, че техните призраци пресрещат в гората самотните пътници, желаейки да отмъстят за своите страдания.

Има слухове, че тук между дърветата може да се видят белите призрачни очертания на юреите. Според японската митология душите на тези, които са починали от естествена смърт, се съединяват с душите на предците.

Тези, които са починали от насилствена смърт или са завършили живота си със самоубийство, стават блуждаещи привидения – юреи. Без да намерят покой, те идват в нашия свят в образа на безноги призрачни фигури с дълги ръце и горящи в тъмнината очи. А потискащото гробно мълчание на гората се нарушава нощем от техните стонове и тежко дихание.

Този, който се е решил да посети Аокигахара, трябва да има здрави нерви. Може да се случи така, че счупената под краката клонка да се окаже човешка кост, а странното очертание на човек в далечината – тялото на поредния човек, който си е разчистил сметките с живота.

Само два вида хора ходят доброволно в дълбините на „гората на смъртта“ – членовете на специалните бригади полицаи и пожарникари, които всяка есен претърсват Аокигахара в търсене на останки от самоубийци.

potok.bg