Луната се отдалечава от Земята, а астронавт разкрива какво ще се случи с нас, ако се отдалечи твърде много: „Първо, Слънцето ще пресуши океаните, а след това... “

 
Луната се отдалечава от Земята с около 3, 8 сантиметра всяка година. 

Учените измерват разстоянието до Луната, като отразяват лазерна светлина от огледала, поставени на повърхността ѝ от астронавти и космически сонди. Чрез измерване на времето, необходимо на светлината да достигне Луната и да се върне, разстоянието и промените в него могат да бъдат определени с изключителна прецизност. 

Промени в разстоянието до Луната 
Разстоянието до Луната също се променя през месеца, защото орбитата ѝ не е идеален кръг. Средното разстояние е около 385 000 километра, но варира с около 20 000 км. Ето защо някои „пълни луни“ изглеждат по-големи от други, това са така наречените суперлуни. 

„Като изследовател в астрофизиката, аз се интересувам от движението и взаимодействието на планети, звезди и галактики. Проследяването на това как Луната и Земята са се движили в продължение на милиарди години помага на учените по-добре да сглобят миналото и развитието им от създаването им преди 4, 5 милиарда години“, казва астронавтът Стивън Дикърби пред ScienceAlert. 

Приливите и отливите 
Защо Луната се отдалечава? Причината са приливите и отливите. 

Гравитацията на Луната е с около 4% по-силна от страната на Земята, обърната към Луната, отколкото от обратната страна. Това създава разлика в гравитационното привличане или приливните сили, които движат океаните и създават две водни издутини – едната към Луната, а другата далеч от нея. 

Докато Земята се върти, тези водни издутини се движат и „следват“ Луната. Например, в Ню Йорк или Лос Анджелис, морското равнище може да варира с до 1, 5 метра поради тези приливни вълни. 

Тези издатини не следват Луната перфектно, а са малко „напред“ от нейната позиция, защото Земята се върти по-бързо, отколкото Луната обикаля. Тези издатини също упражняват гравитацията си върху Луната, като я избутват леко напред в орбитата ѝ. Това увеличава скоростта ѝ и с нея радиуса на орбитата ѝ. Резултатът е, че Луната постепенно се отдалечава. 

Последици за Земята 
С натрупването на орбитален импулс от Луната, Земята губи част от ротационния си импулс. С други думи, Земята се забавя малко, така че дните стават малко по-дълги. Но ефектът е минимален – отклонение от 3, 8 см годишно в сравнение с общо разстояние от 384 000 км представлява само 0, 00000001% годишно. За нас това означава, че приливите и отливите, затъмненията и 24-часовите дни ще продължат милиони години напред. 

Луната в миналото 
Луната някога е била много по-близо. Учените смятат, че се е образувала, след като протопланета с размерите на Марс се е ударила в младата Земя, издигайки материал, който се е събрал и е образувал Луната. В небето тя би изглеждала огромна. 

Анализът на фосилни черупки показва, че преди 70 милиона години, преди края на ерата на динозаврите, дните са продължили около 23, 5 часа – точно както предсказват астрономическите модели. 

Бъдещето на Луната 
Ще продължи ли Луната да се отдалечава завинаги? 

Теоретично, след десетки милиарди години Земята би могла да забави въртенето си до точката, в която ще бъде „приливно заключена“ с Луната, тоест, когато ще се върти точно толкова време, колкото е необходимо на Луната да я обикаля. Тогава нейното дрейфиране ще спре. 

Но това никога няма да се случи – след около милиард години Слънцето ще стане по-силно и ще изпари океаните, така че няма да има приливни вълни, които да тласкат Луната. Няколко милиарда години по-късно Слънцето ще се разшири до червен гигант и вероятно ще унищожи както Земята, така и Луната. 

Дотогава можем да се насладим на приливите и отливите, затъмненията и красивата ни Луна във вечерното небе.