Легендите за Черната магия: Пътят на Бялото и Черното братство

Хората от древни времена са приели, че живеем в свят, в който светлината и тъмнината са двете страни на една и съща монета. На пазара на магията обаче е много важно, на коя страна ще е обърната монетата, въпреки че всеки, решил вече да търгува с нея, се опитва да се намеси в естествения ред на нещата, а това променя хода за събития и за него. Било за добро или за лошо.

Всеки човек има две страни: божествена и зла. Във всеки човек отношението между доброто и злото е различно. При някои мракът надделява, при други повече е светлината.

Слънцето дарява земята със светлина, но докато на едната половина от нея е ден, другата половина тъне в мрак.

Смята се, че светът на светлината е населяван от ангели и добри същества, докато

светът на мрака се управлява от духове и демони

На хората им е дадена възможността да избират в кой от двата свята да живеят. Чрез постъпките си те могат да се стремят към светлината или към мрака.

В магията основно съществуват два пътя. Избралите Левия път (Пътят на Черното братство) са готови да жертват душата си, за да получат власт, богатство или слава.

Поелите Десния път (Пътят на Бялото братство) търсят хармония, духовна чистота, благородство. Вярва се, че Левият път носи много материални блага в настоящото прераждане, но за сметка на това утежнява кармата и води до бъдеща кармична обремененост.

При Десния път кармичните дългове, останали от предишни прераждания, могат да бъдат изплатени сега, и то твърде скъпо, но по този начин се облекчава духовната реализация в следващите прераждания.

Докато избралите Десния път следват определени правила и норми, поелите по Левия път искат да пренебрегнат табутата и да загърбят всякакви морални норми.

Идеята за двата пътя присъства в много приказки и легенди

Затова героите, избрали да поемат по Левия път, обикновено ги сполитат беди и нещастия, докато тръгналите по Десния, стигат до края му невредими и получават това, което искат.

Стъпвайки на разделението на ляво и дясно, се прави и цветно разделение на магията - на бяла и черна.

За бяла магия се приема всяко използване на свръхестествени сили за добри и алтруистични цели. Много често като синоним на бяла магия се използва и терминът "естествена магия".

В книгата си "История на бялата магия", излязла през 1978 г., Гарет Найт проследява произхода на бялата магия чак до палеолита и появата на първите религиозни учения. В изследванията му се включва и Древен Египет, а по-късно в книгата му намират място и идеите на юдаизма и ранното християнство.

Черната магия, от друга страна, се прилага, за да се навреди на дадено човешко същество, като се използват силите на мрака. Веднъж след като изпълняващият черна магия е придобил необходимия контрол върху света на духовете, той притежава силата да нанесе вреда на своите жертви, дори те да се намират на стотици километри от него, защото се смята, че в света на духовете времето и пространството не съществуват. Черната магия пречи на човек да измине пътя, който му е начертан. Тя до такава степен влияе на чувствата му, че той няма силата да се съпротивлява и постепенно губи желанието си да живее и да се бори.

Някои от честите практики и ритуали, спадащи към черната магия, са:

- Заклинание, свързано с истинското име - основава се на вярването, че ако знаеш истинското име на даден човек, то веднага можеш да получиш пълен контрол над него и съответно да му навредиш, ако това е, което целиш.

Същото това знание може да ти помогне да изградиш връзка с другия човек и да му помогнеш да се освободи от влиянието, под което е попаднал.

- Ритуали за постигане на безсмъртие - животът има своята продължителност и през цялото време бавно, но сигурно върви към своя край. Това е напълно естествено, така че всички опити за промяна на това положение влизат в противоречие със законите на природата. Много често заклинанията, които се опитват да удължат живота на даден човек, се нуждаят от живителните сили на друг, който трябва да бъде убит.

- Некромантия - всички заклинания и ритуали, които по някакъв начин са свързани със смъртта и опитите да се съживят мъртвите, също се причисляват към черната магия.

- Проклятията и заклинанията - от най-простите, като това да пожелаеш нещо лошо на някого, до любовните магии.

Пентаграмът -

символът на

дяволския култ

Пентаграм е символ, изобразяващ петолъчна звезда, начертана с пет прави линии. С него си служат много окултни школи, като целта им е да подчинят злите сили. Пентаграмът е символ на петте велики принципа: Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Това са петте качества, които човек трябва да развие в себе си, за да стане съвършен.

В пентаграма обаче са съсредоточени и демонските сили, които рано или късно ще осъществят дяволския замисъл.

Възходящите или положителните сили, се намират по върховете на Пентаграма, обърнат с върха си нагоре, а низходящите или отрицателните се намират във вътрешния петоъгълник, обърнат с върха надолу.

Затова се смята, че обърната с върха надолу, пентаграмата се превръща в глава на пръч и според сатанистите е символ на Дявола. Тя символизира и козел, а изправените нагоре лъчи са рогата му.

Симптомите

при направено

заклинание

Основни:

- Усещаш, че хората те отбягват

- Около теб избухват конфликти и кавги без никаква причина

- Добрите ти намерения никога не са разбрани правилно

- Имаш проблеми, а работата и кариерата ти страдат

- Приятелите, роднините и колегите не ти вярват

- Сънят ти е нарушен

- Сънуваш вода, падаш от високо, виждаш змии

- Сънуваш починали хора или как убиват самия теб

- Чести главоболия и чувство за отпадналост

- Губят ти се моменти

- Изпитваш страх, без да знаеш на какво се дължи

По-сериозни:

- Сънуваш змии, скорпиони, паяци

- Виждат черни точки или геометрични фигури

- Усещаш напрегнатост в раменете, усещаш тежест на гърдите

- Постоянно главоболие

- Цветът на кожата ти потъмнява

- Имаш усещането, че някой постоянно стои зад теб...

"Труд" онлайн