Конституционният съд ще разгледа дело от значение за хиляди пенсионери 

 Допуснато е и питането на главния прокурор за регулярното му изслушване от парламента. КС за първи път настоя вносител да изясни относимото право на ЕС 

Конституционният съд (КС) допусна до разглеждане дело, чието развитие е от значение за хиляди пенсионери, които в момента по закон до края на живота си ще получават по-ниска пенсия 

Негов предмет е правилото, че ако имаш стаж за пенсия, можеш да се пенсионираш една година преди да си навършил възрастта и тогава пожизнено получаваш по-малка пенсия. То беше оспорено в КС от омбудсмана Диана Ковачева. 

Тя настоява КС да отмени една дума – „пожизнено“, от чл. 68а, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Разпоредбата гласи: „Лицата, които имат изискуемия осигурителен стаж по чл. 68, ал. 2, могат по тяхно желание да се пенсионират до една година по-рано от възрастта им по чл. 68, ал. 1. Пенсията се отпуска от датата на заявлението и се изплаща в намален размер пожизнено“. 

Според обмудсмана тя противоречи на принципа на правовата държава и поставя хората, избрали да се възползват от възможността за по-ранно пенсиониране, в по-неблагоприятно положение. 

Ковачева изтъква, че пенсиониралите се по реда на чл. 68а КСО всъщност са изпълнили изцяло условието за натрупан осигурителен стаж. Освен това, по-ранното пенсиониране често е поради неблагоприятни обстоятелства, а не е каприз – човекът е останал без работа и предпочита да излезе в пенсия пред това да остане без доходи. 

„Независимо че чл. 16 от Конституцията постулира гарантирането и защитата на труда от закона, на практика се допуска положеният от гражданите труд, за който са удържани осигуровки, да не получи пълноценна нормативна защита. Възможно е дори пенсиониралите се при условията на оспорената разпоредба да имат и повече осигурителен стаж от придобилите право на пенсия съгласно чл. 68 от КСО, макар да не им достига до година от възрастта за пенсиониране. С определянето на пожизнено намалена пенсия поне част от времето, в което са осъществявали трудови или служебни задължения, остава без гарантираната от Конституцията защита“, посочи омбудсманът. И заяви, че по-малката пенсия може да се изплаща до навършване на възрастта за пенсиониране, т. е. в продължение на една година, а не до живот (повече за аргументите на омбудсмана виж тук). Докладчик по делото е Красимир Влахов. 

КС днес единодушно допусна за разглеждане и искането на главния прокурор Иван Гешев срещу уреденото в правилника на парламента правило за периодичното му изслушване от правната комисия (пълния текст на определението виж тук). Правилникът на все още действащото Народно събрание предвижда следното : „Най-малко веднъж на всеки три месеца в Комисията по конституционни и правни въпроси се провежда обсъждане с участието на главния прокурор във връзка с прилагането на закона и дейността на прокуратурата и разследващите органи, включително законодателни промени, ресурсна осигуреност, затруднения, свързани с осъществяване функциите на тези органи, резултати в борбата с престъпността, в т. ч. корупция, взаимодействие с разследващите органи. Обсъждане във връзка с прилагането на закона и дейността на поверените им институции се провежда и по инициатива на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд или главния прокурор. За резултатите от обсъжданията комисията изготвя доклад, който се предоставя на народните представители“. 

Според Иван Гешев така прокуратурата се приравнява на органи, които са под пряк парламентарен контрол, а това е недопустимо и нарушава баланса между властите. 

Пред КС той заяви, че компетентността на Народното събрание по отношение на прокуратурата е точно определена в Конституцията (чл. 84, т. 16) и е ограничена до изслушване и приемане на годишния доклад на главния прокурор и на други обобщени и аналитични доклади за дейността на държавното обвинение (повече за аргументите на Иван Гешев виж тук). Докладчик по делото е Надежда Джелепова. 

Делото за Закона за водите и правото на ЕС 

КС допусна до разглеждане и искане на Върховния касационен съд за „отмяна“ на разпоредба от Закона за водите. Според върховните съдии тя нарушава равните условия за правене на бизнес. Става въпрос за разпоредбата на чл. 194, ал. 4, т. 1, която предвижда, че таксата за ползване на воден обект за изземване на наносни отложения от река Дунав и водохранилища се определя на базата на разрешения обем за изземване (повече виж тук). 

В определението си за допускането му обаче КС за първи път заявява на съдиите, че преди да го сезират трябва да изяснят относимото към казуса право на ЕС. Затова сега е поискано от ВАС да внесе допълнителни съображения за „релевантните последици от действието на правото на ЕС в материята, предмет на делото пред него“. 

„Изясняването на приложимото право е задължение на съда, разглеждащ делото, и задължителен елемент от преценката дали законовата разпоредба, чиято конституционосъобразност се оспорва пред Конституционния съд, има отношение към предмета на разглежданото от него дело. Това предполага изясняване inter alia дали делото има връзка с правото на ЕС, дали в правото на ЕС има годни за прилагане разпоредби, ако не – кои са относимите съюзни правни норми, дали те налагат определено съдържание на приложимата вътрешноправна уредба, дали са предвидени дерогации, респ. какво е съответстващото на правото на ЕС тълкуване на приложимите вътрешноправни норми и дали то не преодолява евентуално съмнение за съответствие на тези норми с Конституцията, както и дали те не са несъвместими с правото на ЕС“, посочва КС в определението си. Лекс бг