Историята на момчето, отгледано от вълци

21 септември 2020 07:29   3945 прочита


  

 
Британският писател, роден и живял в Индия, Ридиърт Киплинг, пише много разкази и повести, но световна известност му носи "Книга за Джунглата". Историята разказва за Маугли, дете отгледано от глутница вълци, и неговия сблъсък с дивата природа. За повечето читатели историята е плод на въображението на автора, но всъщност сюжетът е вдъхновен от действителността. 

Дина Санитчар (Dina Sanichar), познат още като индийското момче-вълк, се счита за първообраза на главния герой в книгата. 

Дина е местно дете, което попаднало в дивата пустош бива отгледано от вълци, дотук също като Маугли, но впоследствие животът му няма общо със сюжета на творбата на Киплинг. 

Писателят е роден в Индия и живее там до седмата си година, след престой в Англия, отново се завръща в родната си страна, когато е на седемнадесет. Книга за Джунглата пише през 1895 година, минали са двадесет години след откриването на момчето, отгледано от хищници. Със сигурност авторът е чул за необикновената история и е почерпил от нея вдъхновение, за да създаде образа на Маугли. 

След като по неизвестни причини се озовава в джунглата, Дина попада на вълци, които помагат на момчето да оцелее в тежките условия. От косматите си "роднини" получава храна, топлина и защита. Това само по себе си е уникално, но има и други случаи, при които диви животни по необясними причини се грижат за деца. 

Историята на Санитчар е изпълнена с тъга и насилие. Открит е случайно от ловци, които ловуват в обитаваната от животните територия. При един от походите си те виждат момче, на около шест години, ходещо на четирите си крайника, следвайки вълк. 

Това провокира любопитството им и те проследяват странната двойка до бърлогата. Те изкарват детето от дупката, използвайки дим, а после убиват вълка. Дина става свидетел на всичко това и може само да си представяме какво е изпитал, виждайки смъртта на животното, което му е оказвало защита. След това той е взет с тях обратно в селото. 

Сред хората е объркан и неразбиращ света около себе си. Новият му дом е мисията на местната църква. Мисионерите покръстват момчето от джунглата и му дават името Санитчар, което на местното наречие означава четвъртък, деня, в който е намерен. 

Новия живот на момчето е изпълнен с трудности, адаптацията му е изключително трудна след престоя в джунглата. 

Въпреки това той проявява способността си да разсъждава и е забелязван да проявява интерес към прости задачи от ежедневието. Дина никога не успява да се научи да говори или да пише, въпреки усилията на хората около него. Научава се да ходи изправен на крака, но предпочита да се предвижва на четирите си крайника, с мъка носи дрехи. 

Винаги преди да започва да се храни, души храната си и предпочита повече от всичко суровото месо. 

До края на живот си контактува с другите и изразява емоциите си чрез животински звуци. Единственият навик от цивилизацията, който приема с охота, е пушенето. Според някои, от това развива и туберколоза, от която умира около 1895 година, след двадесет години живот в цивилизацията. Glas.bg 

 

0 коментара


Вашият коментар

ВАЖНО! Правила за публикуване на коментар
Име
Коментар