ФАРК: Наркопартизаните от джунглата

„Ние сме военнопо- литическа организация в опозиция на управляващия режим в Колумбия. Следваме идеите на Маркс, Ленин и Боливар и се борим за социалистическо общество и възстановяване на справедливостта на цялата планета.“ Това е манифестът на мощната партизанска групировка „Революционни въоръжени сили на Колумбия - Армията на народа“ (ФАРК).

След над половин век кървава борба, взела 220 000 жертви, ултралявата терористична организация, която се финансира главно чрез наркобизнес, е на път да сключи мир с властта в Богота, пише "Преса". Това ще стане с посредничеството на Куба.

Корените на ФАРК, призната от ЕС и САЩ за терористична организация, датират от най-мрачния период в новата история на Колумбия, продължил от 1948 до 1958 г. и станал известен като „Насилието“. След убийството на политика Хорхе Гайтан, популярен сред бедните слоеве на населението представител на Либералната партия, избухва бунт срещу управляващите консерватори. Само в столицата Богота са убити поне 2000 души.

Отделните въоръжени сблъсъци постепенно прерастват в мащабна гражданска война, страната затъва в хаос, беззаконие и разруха.

Десетина години по-късно, след два военни преврата и след като броят на жертвите надхвърля 200 000 души, либерали и консерватори сформират правителство на националното единство. Те са изплашени от перспективата да загубят контрол върху политическата ситуация в страната, затова целта на коалиционното управление е да сложи край на кръвопролитията.

Комунистите, които воюват с либералите, обаче не са съгласни да спрат борбата и решават да я продължат.

Новата власт отвръща на удара. Първата стъпка на управляващия алианс е решителен удар срещу радикалните комунисти и техния лидер Мануел Маруланда. Боевете продължават няколко години с променлив успех, докато армията не нанася решителен удар срещу отрядите на Маруланда в бастиона им Маркеталия през 1962 г. Поражението кара революционерите да сменят бойната си доктрина. Възприета е тактиката на продължителна партизанска война от маоистки тип, а за крайна цел е определено предизвикването на социалистическа революция.

В дълбока нелегалност

Маруланда заедно с 47 оцелели свои другари минава в дълбока нелегалност в планинските джунгли на Централните Кордилери. Именно те формират ядрото на ФАРК. Самата „Армия на народа“ е създадена две години по-късно като военно крило на Колумбийската компартия, но до голяма степен е автономна. Тя е гъвкава, ударите й по правителствените войски и по възникналите по-късно десни екстремистки групировки са бързи и изненадващи. Освен да помагат на селското население партизаните не се свенят да вземат заложници и да контролират контрабандата на оръжие и бизнеса с наркотици. През 1987 г. ФАРК се преструктурира. Всички леви партизански групировки в Колумбия се обединяват в комитета „Симон Боливар“, който координира дейността им.

Днес ФАРК е най-старата, най-голямата, най-богатата, най-боеспособната и добре въоръжена латиноамериканска бунтовническа организация. Обявява се за революционна антиимпериалистическа марксистко-ленинистка организация, вдъхновена от Симон Боливар (1783-1830), освободител на Венецуела, Колумбия, Панама, Еквадор от испанско господство.

Постепенно групировката набира сила и се превръща в могъща военна сила, дори налага контрол върху редица провинции. А след кокаиновия бум през 80-те години на миналия век партизаните започват да събират „революционен данък“ от едрите производители на кока. Това носи милиони долари на бунтовниците, те се сдобиват с модерни оръжия и започват мащабни военни действия срещу правителствените сили.

Именно обвързването с кокаиновия бизнес е причина правителството да нарече ФАРК „наркопартизани“, а компартията да скъса отношенията си с „Армията на народа“ (по тази причина през 90-те години ФАРК създава свое ново идеологическо крило - Нелегална комунистическа партия на Колумбия).

Мощна военна сила

ФАРК се изгражда на принципа на строга йерархия. Началникът на Генщаба й и седемчленен секретариат се избират на национална конференция. На тях се подчиняват ръководителите на всички партизански отряди.

В разцвета на групировката през 90-те години ФАРК се превръща в мощна и дисциплинирана военна сила - това са 17 000 униформени мъже и жени, подкрепяни от гражданско опълчение, което ги снабдява с храна, медикаменти и с информация за вражеските планове. Всъщност бойците на практика са повече, защото много от местните селяни, чието основно занимание е отглеждането на кока, тайно са въоръжени и често се включват във въоръжените действия. В един момент ФАРК контролира около 45% от територията на Колумбия, смята се, че може да атакува дори Богота, а армията няма никакъв шанс да се справи с наркопартизаните от джунглите.

Бунтовниците печелят народната любов, като се представят за борци за освобождение на тружениците от гнета на капиталистите кръвопийци. Властите обаче ги заклеймяват като обикновени престъпници, наркопартизани и похитители на хора. В периода на разцвета на ФАРК Колумбия се нарежда сред най-опасните държави за посещение поради опасността от отвличане.

Дори Фидел Кастро, най-влиятелният чуждестранен поддръжник на ФАРК, в остра критика я призова за освобождаването на всички заложници и настоя бунтовниците да продължат борбата с други методи. Партизаните обаче все по-често прибягват до чисто терористични действия: атентати, убийства и похищения на политици, рекетират местното население.

В тези условия като контра на ФАРК е създадена полувоенната организация „Обединена самоотбрана на Колумбия“ (ОСК). Тласък й дават производители на кока и земевладелци, които при наличието на безпомощната армия искат да защитят нормалния си бизнес от левите партизани. Според критиците на ОСК и тя не е нищо повече от един по-голям и по-добре организиран от ФАРК наркокартел. Така вече три страни - армията, партизаните и „самоотбраната“, водят кървави битки, докато на власт не идва президентът Алваро Урибе.

Възходът на Урибе

Харизматичният политик се прочува още като губернатор, когато практически изкоренявал „политическия бандитизъм“ в областта Антиокия. Урибе насърчава обикновените земеделци да организират собствени отряди за самозащита и да се опълчват на всеки, който ги напада, независимо от униформата и знамето му.

Урибе, вече като държавен глава от 2002 до 2010 г., укрепва и армията с финансова помощ и инструктори от САЩ, разформирова ОСК срещу обещание за амнистия и рязко намалява нивото на престъпността. Убеждава мнозина производители на кока да преминат към отглеждане на други култури и така намалява жизненоважния източник на приходи на наркопартизаните.

И започва упадъкът на ФАРК, които губят основния си коз - подкрепата на населението, което е изморено от безкрайния конфликт. А Урибе сменя тактиката. От мащабни операции акцентът пада върху мобилни групи на спецчасти, които с точ­кови удари ликвидират хиляди бунтовници, включително наследника на Маруланда Раул Рейес. Стотици партизани дезертират и се предават на властите. Установяването на социализъм съвсем е забравено като цел, бойците на ФАРК се стопяват наполовина и минават към откровен бандитизъм и тероризъм. „Армията на народа“ тотално губи и почва, и перспектива.

Наследникът на Урибе - неговият съратник Хуан Мануел Сантос, е решен да сложи край на конфликта. Разговорите за траен мир в най-дългия граждански конфликт в Латинска Америка започнаха през ноември 2012 г. в Куба, а оттогава враждуващите страни постигнаха споразумения по ред въпроси, сред които разчистване на минните полета в Колумбия. Въпреки това крехкото примирие бе нарушено миналата седмица, когато при възобновилите се въоръжени сблъсъци загинаха поне 40 души от двете страни. Всичко това става, след като петдесетгодишната война взема още над 220 000 жертви, много от които цивилни граждани.

Коката им носи половин милиард долара годишно

С годишни приходи от 600 млн. долара ФАРК е третата най-богата терористична организация в света след „Ислямска държава“ и палестинската групировка ХАМАС. Това сочи скорошна класация на израелското издание на сп. „Форбс“.

Около 80% от парите на партизанската организация - т.е. около половин милиард долара, идват от наркотрафик. Останалите постъпления са от отвличания и обири. „Наркопартизаните“, както ги нарича Богота, събират „революционни данъци“ както от фермерите, отглеждащи кока, така и от наркотърговците. Първоначално бунтовниците отричаха да са замесени в търговията с дрога, но впоследствие признаваха поне за „налога“ върху наркокартели, с който се финансират. Дори Пабло Ескобар, най-известният бос в страната, е принуден да отрича за връзките с ФАРК, в които го обвиняват. „Аз съм уважаван бизнесмен и нямам нищо общо с бунтовници“, казва обидено дон Ескобар.

Изобретателността на партизаните е безгранична. Миналата година колумбийската полиция например откри и унищожи една от многото подводници, използвани за превозване на наркотици. Капацитетът й бил 8 тона товар, а тя била скрита в ръкав на река в джунглата. С помощта на подводницата партизаните транспортирали дрога към Мексико и оттам в САЩ.

Според колумбийския в. „Универсал“ ФАРК има собствена тайна корабостроителница, в която строи подводниците. Те се правят от материали, които не могат да бъдат засечени от радарите на полицията и от Американската агенция за борба с наркотиците.

Холандското лице на революцията

Родена на 13 февруари 1978 г. в малкото холандско градче Денекамп, Таня Ниймайер е типичен представител на презадоволеното младо поколение на Западна Европа, което се впуска да търси приключения в Южна Америка. Едва 20-годишна, тя заминава за Колумбия, за да преподава английски. Младата холандка се завръща оттам, шокирана от социалното неравенство, и четири години по-късно отново отива в латиноамериканската страна. Този път се присъединява към ФАРК с партизанското име Александра. Тя е една от малкото европейци сред бунтовниците.

Публична известност Таня добива, когато след атака на армията срещу лагер на партизаните са открити дневници, написани на английски, испански и холандски от партизанка и пълни с критики към ръководството на ФАРК. Командирите са обвинени в разгулен живот, а приятелките им се отличават главно със стремеж към уголемяване на бюста чрез пластични операции.

По-късно авторката, която се оказва Таня, се оправдава, че е писала бележките си под влияние на детска наивност. С участието си в множество бомбени атаки и въоръжени нападения холандката си извоюва уважението на командирите и е определена за член на екипа, който преговаря за мир с властите. Днес Таня Ниймайер е единствената дама сред делегатите на преговорите в Хавана и продължава да бъде твърд защитник на каузата „ФАРК“.