Бездомници в Берлин – на хотел. Сред тях и... българинът Пламен. Историята му

Бездомниците в Берлин отиват на хотел. Такава новина може да прозвучи сензационно или поне преувеличено, но тя отговаря на истината. В големия студ през последните седмици в германската столица все повече бездомници намират подслон в хотели, пансиони или конферентни центрове, където за тях се грижат социални работници и благотворителни организации.

Хотелите и пансионите така или иначе стоят празни заради пандемията и собствениците са дори много доволни, защото общината им изплаща обезщетение за приютяването на бездомниците.

В момента в Берлин на бездомниците са предоставени 1426 легла за нощуване - рекорден брой, както съобщава говорителят на общинската социална служба Щефан Щрас. На много места бездомниците получават дори закуска и топла вечеря.

Пламен: "От 7 години съм на улицата"

Пламен е един от бездомниците, получили подслон в Берлин. Журналисти от общественото радио WDR са разговаряли с него в трапезарията на центъра за срещи и конференции на една благотворителна организация.

Пламен живее на това място - заедно с още 200 други бездомници. На добър немски език той обяснява: "Аз съм на 34 години, от България съм. Дойдох в Германия през 2011 година, но се оказах на улицата. И вече 7 години живея на улицата: лято, зима… Преди три години навън беше минус 20 градуса, толкова беше студено, че получих измръзвания".

През зимата берлинската община по принцип има грижата да осигури топли места за пренощуване на бездомниците, но леглата в зимните приюти не са достатъчни, пък и там условията не са много добри. А на сутринта бездомниците тъй или иначе пак се оказват на улицата.

Сегашната студена вълна убеди много общини, че полаганите грижи не са достатъчни. Така и Берлин реши, че в условията на пълен туристически застой бездомниците могат да бъдат настанявани в хотели, в пансиони или в стаите на центрове за конгреси и конференции.

А Пламен дели една стая с баня с още двама мъже, но на улицата никак не му е било лесно: "Поработвам на черно по строежите, събирам празни бутилки, такива работи. Не е възможно да водиш нормален живот. Какво ли не съм опитвал - нищо не става", пише glas.bg.

Спокойствието и сигурността им се отразява добре

Сега обаче Пламен има повече време, защото не се налага да работи по строежите или да събира бутилки - и той го използва, за да си подаде документите за помощи за безработни и да кандидатства за някаква нормална работа.