_230723.jpeg)
Убиецът на банкерката, благоевградчанинът Л. Симеонов: Стрелях право в сърцето, ако бях престъпник, щях да съм най-добрият
37930 прочита
Стрелях веднъж, но право в сърцето. Това обяви в предаването на Люба Кулузич по Нова телевизия Любомир Симеонов, който застреля показно в Бургас банкерката Павлинка Йовчева. Както е известно, проблемът му бил, че от водеща банка го уверили, че ще му отпуснат кредит по проект, спечелен от Държавен фонд "Земеделие", но трябвало да смени строителната фирма, която си бил избрал. Симеонов не е можел да се обърне към друга банка заради договора си със "Земеделие".
„Тръгнах от хотела, но не бях сигурен, че това ще се случи. Нямаше време за реакции, когато се срещнахме. Тя видя пистолета и клекна да се предпази, но няма как, защото стана бързо. Стрелях един път, но прави в сърцето. Аз съм добър във всичко. Ако бях престъпник, нямаше да съм тук. Щях да бъда най-добрия”, обясни Симеонов.
Бившият военен призна още, че минута-две след изстрела вече е бил в колата. „Почувствах лекота, а преди това бях пред страхотен стрес. Изключително странно. Тръгнах към Нова телевизия, но по пътя размислих. Когато минавах през Сливен ми мина през акъла, че всеки ще каже, че тоя ненормалник какво ще го слушаме, ако направя признанието в ефир. Отидох в полицията и се предадох. Имаше много хора отвън, а аз изчаках своя ред. Не ми беше напрегнато. Видях един млад полицай и му казах, че има убита жена, а стрелецът съм аз. Ченето му увисна. Стана и намери човек. Аз бях разглобил пистолета и беше на седалката до мен. Можех да се преоблека, да хвърля пистолета, можех да направя много неща”, разказа още убиецът на Павлинка.
Любомир сподели още, че 10 дни преди инцидента си е изключил телефона и не е комуникирал с никого. „Играех бридж. Мислех си, разхождах се, умувах дали да го правя, или не. Мъчех се да се откажа, но не успях. Можеше ли да не се стигне до там? Сигурно, ако работех ден за ден. Ако мислех за себе си, ако нямах мечти, ако нямах енергията да се боря за хората около мен. Деца на служители са ми давали от кифлата си, защото майка им или баща им работят. Писах до президента, до шефа на парламента, до комисията за защита на конкуренцията, до министъра на икономиката, до банковия надзор, до прокуратурата. Един да беше казал: „Ей, ние сме институция. Дайте да го чуем този човек за какво мрънка. ” Никой не се обърна към мен. Аз се опънах на банката. Ако сега кажа разкайвам се, ще кажат, че го правя, за да си намаля присъдата. Ако кажа, че не го мисля, ще излъжа. Животът е дар Божий. Нямам право да отнемам живот, но се случи. Не може само да се краде, а трябва и да се гради в тая държава. Няма да ти кажа дали съм плакал”, завърши Симеонов. /БЛИЦ
18
Няма разлика между това, което тази група хора направиха с този човек и това, което той направи с банкерката. Човека разбира какво е направил и е готов да си носи кръста и последствията, било то физически и душевни. Все пак се питам, след като е грях да убиеш човек, дали той е същия, като да убиеш човек който до момента е осмъртил душевно десетки хора и е погубил бизнеса, морала и психиката им? Твърдо съм против убииството на какъвто и да е човек, но правилата на играта са вече различни.. Конституцията на държавата защитава единствено физическото присъствие на човека, но никаде не е защитен морала му, душевни потребности и т. н, а то е по-важното..
Съсиплват ти живота всеки ден, а ти пиши писма и се оплаквай на тоя дето им е дал власт..
На него присъдата му е такава каквато съда му отреди, но за него обществена присъда няма, защото хората са с него.
Аз лично и мои познати бяха на няколко пъти почти загубили всичко, за което са работили цял живот, заради подкупни, алчни и жадни за пари банкерки. Фалшифицираха документи, издаваха протоколи с невярно съдаржание, фалшифицираха анекси и при това криеха документите от местните клонове, а ги държаха в централата в София, пускаха известия със задна дата, за да няма срок за обжалване и т. н. и т. н.
Така че мотивите на въпросния човек са ми ясни.. на кой прокурор да се оплачеш, като всички ти казват да се оправяш сам и че не искат да се бъркат с банките? Решението е едн
Но както се получава в нашата мила родина - България, на този който по честен път се стреми да просперира и успее му се подлива вода, ежедневно бива подложен на стрес и тормоз от институциите, от чиновническото бездушие и алчност. Който не може да изтърпи захвърля всичко и се отказва - това е по-лесния начин. Който има повече воля остава да се бори и се стреми за успех. Но в един момент когато наглостта и безскруполността на лихварите от банките стане невъзможна, се опитва да се справи по своя си начин - или себе си да погуби, или да накаже правдиво алчните банкери.
И не да бъде осъждан, а случая трябва да бъде подробно разгледан - как и защо се стигна до тук... Човек който цял живот е свикнал на ред и дисциплина, подчинение и уважение в един момент става нападател и убиец!
Да, лесно е да се порицае и осъди. Но кой е по-виновен - той физическия убиец, или "бялата якичка" с ненаситността си и ламтежа за още.
Нарушението, на която и да е точка от горните правила ще се смята за основание коментарът да бъде скрит. При системно нарушаване на правилата достъпът на потребителя ще бъде органичен.