Помните ли кървавата разпра край блаоевградското с. Мощанец! Хладнокръвен убиец, разфасовал приятел и закопал в двора си камиона му, моли за пощада, иска да излезе предсрочно от затвора

Окръжен съд – Кюстендил, под председателството на съдия Пенка Братанова отхвърли молбата за предсрочно освобождаване на Никола Калаузки, който излежава 20 годишна присъда за убийство в затвора в Бобовдол. Калаузки влезе зад решетките през 2007 година, след като приключи делото за кървавото убийство, потресло областния център.

Тогава в продължение на месеци бе издирван Детелин, шофьор, който тръгнал да кара зърно някъде в България, но повече не се върна. Започна разследване и се установи, че преди да изпълни курса си, Детелин минал пред приятеля си Никола Калаузки, който има ранчо край село Мощанец.

Той бе последният човек, с когото се видял Детелин и оттогава следите му се губят. Калаузки умело заблуждаваше полицията, че няма нищо общо с изчезването му, че пийнали и Детелин тръгнал с камиона си, обаче след месеци разследване, убийството беше разкрито. Калаузки и свидетел на престъплението бяха арестувани.

Полицията разкопа двора на ранчото на Калаузки и откри камиона на Детелин, когото Калаузки убил при пиянско сбиване. После убиецът посочи и мястото, където е заровил и Детелин. Така Калаузки получи 20 години лишаване от свобода. Първоначално бе осъден на „доживотен затвор без замяна“, от Окръжен съд – Благоевград. Присъдата бе променена от САС и ВКС на 20 години лишаване от свобода. Към момента са изтърпени 17 години, от които близо 3 години и 7 месеца от работа в затвора. Остават за изтърпяване около 3 години. Съдът отхвърлил молбата му за излизане, тъй като приел, че няма данни осъденият да се е поправил.

През последните 2 години от пребиваването му в затворническото заведение има наложени 5 дисциплинарни санкции, което води до извода, че целите на наказанието не са изпълнени. Това е четвъртата молба за условно предсрочно освобождаване, която Никола Калаузки отправя към Окръжен съд – Кюстендил. Всички са оставени без уважение от съда.

П. Попов