Да крадеш, за да не умреш от глад!: 82-годишна баба от Петрич задържана в магазин с буца сирене, залавят я за 4-ти път



СН. Илюстративна
82-годишна жена от Петрич бе заловена с крадена буца сирене в един от магазините на голяма верига в града вчера. Оказа се, че жената е познайница на полицията и магазинерите, тъй като това е поредният и опит за открадне от магазина. Последният път, бабата сложила в чантата си пакетче маслини. и хляб. Според запознати, възрастната жена краде за 4 -ти път, което вероятно сега ще и натресе глоба от органите на реда. При залавянето й през сълзи възрастната жена обяснила, че го направила защото е гладна. Пенсията и не стигала до никъде.
Бабата не е от ромски произход или социално слаба фамилия, близките и са далече от Петрич и тя живее сама. И търговците и полицията се отнасят снизходително към най-възрастната "престъпница" в южния град, тъй като на всички е ясно, че е гонена от глад и беднотия.
А. Кирилов
КОНКУРС ЗА СЪВРЕМЕННА СОЦИАЛНА И АНТИКАПИТАЛИСТИЧЕСКА ПОЕЗИЯ - 2012
Двеста грама сирене
Във магазин голям в безлунна вечер,
жена в очите с болка неизречена,
за сирене помоли - двеста грама!
Повече пари от пенсията няма!...
На касата разбра, че има грешка -
триста грама от несръчната колежка!
Не стигаха стотинки (петнайсет!) Срам!
Старицата застина тъжно в унес ням...
В портмонето си зарови... Зла беда!
Бележките за ток, вода и за дърва...
Вътре и стотинка нямаше за цяр!
Ех, немотията, и тя е Божи дар...
А опашката, тъй шумна досега,
изгуби слово и внезапно се смълча...
Мъжът зад нея съжали жената.
Бързо се протегна; доплати цената.
Възтихо старицата благодари.
В очите и' пробляснаха сълзи...
На сутринта, намерила адреса,
топли и уханни питки му донесе,
замесени със сиренцето, дето
в магазина преобърна и' сърцето...
Мъжът не знаеше какво да прави!
В гърлото му буца тежка го задави...
После, вз
КОНКУРС ЗА СЪВРЕМЕННА СОЦИАЛНА И АНТИКАПИТАЛИСТИЧЕСКА ПОЕЗИЯ - 2012
Двеста грама сирене ...
Мъжът не знаеше какво да прави!
В гърлото му буца тежка го задави...
После, взрян в добрите молещи очи,
отчупи късче; тихо и' благодари.
Усети, че във тези питки малки
не бучки твърди от сиренето жалко -
душата си жената беше скрила!
Мъка, срам и унижение попила...
Обърна се старицата -
смалена сянка пред вратата.
Отвори я
и се изгуби в тишината...
И само
часовникът на времето тиктакаше...
А нея вкъщи...
бедността я чакаше.
Лили Чолакова
(НА ВСИЧКИ, КОИТО ОГРАБИХА И СЪСИПАХА БЪЛГАРИЯ И НАРОДА НИ)
Не ви прощавам за нищо господа,
за хубавата просешка тояга,
за дрипавата скъсана торба,
която елитът сръчно ни надяна!
Не ви прощавам за нощите без сън,
нали очите гладни не заспиват.
Не ви прощавам хаоса навън,
където ни насилват и убиват!
Не ви прощавам за лудите сред нас,
които са щастливи без причина,
усмихват се, говорят си на глас.
Не ви прощавам затова, че са мнозина!
Не ви прощавам за тия дето с вик
политат от високите етажи,
от бедността спасили се за миг,
размазвайки се долу на паважа!
Не ви прощавам за скъпите коли
и за откраднатите милиони,
за пищните ви мраморни дворци,
дори за наглостта да сте спокойни!
От името на нашия народ,
одрипавял и гладен, не ви прощавам!
А дали ще ви прости Бог?
Съмнявам се, дълбоко се съмнявам!
Моля, ако някой има каквито и да е координати, да ги напише.
Нарушението, на която и да е точка от горните правила ще се смята за основание коментарът да бъде скрит. При системно нарушаване на правилата достъпът на потребителя ще бъде органичен.