Защо Тръмп отстъпва на Китай? Дзинпин има важен коз в ръкава си 

 
 
След като месеци наред беше източник на всяко зло за Тръмп, американският президент сега внезапно се опитва да подобри отношенията си с Китай и да избегне нова тарифна война. 

През април Тръмп нарече Китай „най-голямата заплаха за Америка“, твърдейки, че е „измамвал“ най-голямата икономика в света в продължение на десетилетия. След това той наложи огромно мито от 145% върху китайски стоки. 

Само няколко месеца по-късно тонът се промени. Тръмп отложи въвеждането на мита върху стоки от Китай, похвали президента Си Дзинпин като „силен лидер“ и обяви възможността за среща на върха между САЩ и Китай още тази есен. В същото време страни като Индия и Бразилия вече биват наказвани с мита до 50%, докато ставката за Китай е намалена до приемливите 30%, пише Дойче Веле. 

Китай беше още по-подготвен за конфликт 
Има няколко причини, поради които Тръмп отстъпва на Китай: Той иска да избегне рязко увеличение на цените, обременени с мита, точно когато американските търговци на дребно се запасяват с китайски внос за решаващия сезон на празнично пазаруване. Тръмп също така печели време за договаряне на по-широко търговско споразумение, което може да включва технологии, енергия и редкоземни метали. 

Като се има предвид, че Китай е единствената страна, която решително се противопоставя на агресивната политика на Вашингтон, Антонио Фатас, професор по икономика в бизнес училището INSEAD, смята, че стратегията на Пекин може би е принудила Тръмп да се бори за влияние. 

„От самото начало беше ясно, че Китай е по-склонен от САЩ да се включи в пълномащабна търговска война“, каза Фатас пред DW, което би довело до „икономически последици, които администрацията на Тръмп не може да си позволи“, добави той. 

Козът на Китай: Редкоземни метали 
Господството на Китай на пазара на редкоземни метали, които са необходими за производството на всичко - от електрически превозни средства до системи за насочване на ракети, е може би най-силният актив на Пекин. Тъй като американските индустрии са силно зависими от китайските доставки, тези минерали се превърнаха в решаващ фактор в търговския конфликт. 

След като Тръмп обяви астрономически високи тарифи през април, Китай, който контролира около 60% от световното производство на редкоземни метали и близо 90% от тяхната преработка, наложи контрол върху износа на седем редкоземни елемента и постоянни магнити, което сериозно засегна американската индустрия, включително автомобилните производители. 

Вашингтон иска и по-строги ограничения върху достъпа на Китай до усъвършенствани чипове за изкуствен интелект (ИИ), като същевременно оказва натиск върху Пекин да намали вноса на петрол от Русия, заплашвайки с вторични санкции – отново включващи тарифи – ако този внос изобщо се увеличи. 

Китай има ли високи технологии? 
Малко по-малко важно е Тръмп да принуди Китай да купува до четири пъти повече американска соя – това би бил подаръкът на Тръмп за американските фермери, но също така и значителен елемент от миналогодишния търговски дефицит между САЩ и Китай от 254, 5 милиарда евро. Всъщност Китай е най-големият вносител на соя в света, като над 60% от световния внос отива там, главно за храна за животни и олио за готвене. 

От друга страна, Китай настоява за постоянно намаляване на американските мита, особено върху технологиите и производството. Пекин иска също така защита за китайските компании от американските санкции и гаранции за достъп до най-модерните американски чипове. 

В същото време китайското правителство активно блокира използването на процесора "H20" на Nvidia, най-модерният американски чип, чийто износ за Китай все още е разрешен. Анализаторите смятат, че Пекин иска да покаже, че не е толкова зависим от високите технологии от Съединените щати. 

Икономистката Алисия Гарсия-Ереро, старши съветник в брюкселския мозъчен тръст Bruegel, цитира многобройните търговски, вътрешни и геополитически предизвикателства пред Тръмп, като например срещата му с руския президент Владимир Путин в Аляска: „Тръмп е зает... И няма друг избор, освен да предложи на Китай повече време, отколкото на други страни“, каза тя пред DW. 

Най-лошият сценарий не се отплаща на никого. 
След като замразяването на тарифите беше удължено до началото на ноември, преговарящите могат да се съсредоточат върху най-спорните въпроси. Главният сред тях е избягването на огромни тарифи - 145% за китайски стоки и 125% за американски износ. И двете страни са съгласни, че това би било вредно за всички. 

Настоящата средна тарифна ставка за стоки от Китай от 30% все още е значително по-висока от тази за други страни, а китайският износ на мед и стомана за САЩ е обложен с 50% тарифа. 

Докато даваше на Китай повече време, Тръмп бързо понижи рейтинга на Индия. Страната вече е изправена пред мита до 50% – 25% за стоки от широката мрежа и допълнителни 25% за покупки на руски петрол, които трябва да влязат в сила на 27 август. 

Професор Фатас от INSEAD отбеляза, че „Индия няма нито икономическия размер на Китай, нито износа, който е от решаващо значение за американската индустрия, нито силата да навреди на американската икономика. “ Единственото, което остава за Ню Делхи, е да си сътрудничи със съюзниците, за да демонстрира колективна сила и да си осигури по-благоприятни условия. 

И какво ще реши Тръмп... 
Въпреки че може да изглежда, че Китай има превес в преговорите, Хан Шенлин, директор по Китай в стратегическата консултантска компания Asia Group, предупреждава за предпазливост: В края на краищата, склонността на Тръмп към хаос означава също, че човек винаги трябва да е готов за неочаквани ходове: „Не бива да подценяваме способността на Съединените щати да направят някои неприятни изненади в преговорите“, каза Хан пред Ройтерс. „Мисля, че влиянието, което Съединените щати имат, като най-големият пазар в света, ще бъде фактор, който ще накара другите страни да бъдат предпазливи“, добави той. 

Въпреки смекчаващия си тон, Тръмп продължава да оказва натиск върху Китай по други начини. Китайските износители отдавна са започнали да насочват стоките си, предназначени за Съединените щати, първо през страните от Югоизточна Азия, по-специално Виетнам, Малайзия и Тайланд. 

Други ще платят цената. 
В отговор, миналата седмица Тръмп наложи общо 40% мито върху всички страни, за които подозира, че помагат на китайски износители. Накратко, преговорите между САЩ и Китай ще продължат, а Гарсия-Ереро, която е и главен икономист за Азиатско-тихоокеанския регион във френската инвестиционна банка Natixis, прогнозира, че Тръмп ще мисли първо за американските компании, но не и за ключовите си съюзници: 

„Вероятно ще видим напредък в контрола върху износа на висок клас чипове от американска страна и на редки метали от Пекин“, каза Гарсия-Ереро пред DW. „Китай вероятно ще получи малко по-ниска основна тарифа, а американските компании ще имат по-добър достъп до китайския пазар. Но всичко това ще бъде за сметка на Европейския съюз, Южна Корея и Япония“