Възстановяването на Европа – илюзия или реалност

Част от най-закъсалите европейски икономики регистрират забележителен скок, що се отнася до основните борсови индекси, посочва британският вестник „Телеграф”. При Франция, Португалия и Испания покачването е с 30% за последната година, а в Гърция – с изумителните 64% от юни 2012 година насам.

Разбира се, трябва да се отбележи, че настоящото равнище от 294 пункта на индекса „Атекс 20” е с цели 85% по-ниско от това преди глобалната криза от 2008 година. Все пак изкушението да се твърди, че най-критичната точка за еврозоната е в миналото, е наистина голямо.

И така евролидерите и Европейската централна банка (ЕЦБ) биха искали да подчертаят следното – общоевропейската валута е стабилна и ще остане такава в бъдеще.

Според анализ на „Телеграф” обаче това е блъф, който рано или късно ще бъде разкрит. Миналия август президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги обеща, че ще направи всичко, за да защити еврото чрез изкупуване на държавни облигации на изпадналите в тежка криза европейски страни – трик от най-висока класа.

Думите на Драги бяха възприети като „сигурен залог” и частните инвеститори са завърнаха в най-рисковите европазари, успокоени, че при нов срив има „защитна мрежа” от ЕЦБ.

Коментаторът на британското издание Джеф Рандал е убеден, че от времето на „Магьосникът от Оз“ нито един илюзионист не е създавал толкова много „шум” с толкова малко субстанция.

Без да похарчи нито един евроцент, Драги предизвика спад в разходите по заемите и скок на фондовите пазари. Освен това беше върнато доверието на потребителите във възстановяването на проблемните икономики.

Въпросът обаче e колко дълго може магьосникът да поддържа тази илюзия?

Отговорът няма да бъде даден поне до 22 септември, когато предстоят избори в Германия. По всяка вероятност Ангела Меркел ще спечели нов мандат и тогава ще трябва да търси реално подобряване на ситуацията.

Рандал счита, че в момента проблемите са замаскирани, но не и решени: „Пробойните са толкова големи, че илюзията за подобрение не може да се поддържа още дълго време”.

Бюджетният дефицит продължава да е раковото образувание в системата. В Португалия например той е 130% от БВП. Хората там са все по-изтощени от неспиращите драстични съкращения, наложени заради програмата за оздравяване на португалската икономика и поставени като условие за получаване на международна помощ в размер на 78 милиарда евро.

В съседна Испания положението е сходно. Да, безработицата спадна от 27 на 26 процента, но това се дължи най-вече на разгара на туристическия сезон. През септември тези временни работни места ще изчезнат.

Що се отнася до Гърция, сметките там просто не излизат. Преструктурирането на държавния дълг е задача, която освен много време ще отнеме и много, много пари – повече от предвидените 110 милиарда евро спасителен заем от ЕС и МВФ.

Освен това е видно, че тази сума едва ли ще бъде върната в пълния й размер. А германските данъкоплатци получиха точно това обещание – че парите им ще бъдат дадени за спасението на Гърция и цялата еврозона, но ще бъдат върнати до последния евроцент.

Така пред Меркел има 2 възможности – да остави Гърция да банкрутира или да признае, че спасяването на еврозоната превръща Германия в благотворително дружество. При всички положения в даден момент Берлин ще трябва да тегли чертата.

Рандал е най-критичен по отношение на Франция, определяйки я като столицата на „евроилюзията”. Президентът Франсоа Оланд наскоро обяви, че „възстановяването е налице”. Но когато е налице безработица от 11%, а дефицитът в пенсионната система е 20 милиарда евро, възстановяване едва ли е точната дума.

А магията постепенно губи силата си – недоверието към финансовите пазари в еврозоната се завръща след 12-месечно отлагане.

^{източник: dnes.bg}