В отношенията с Македония Борисов се снишава по Живковски

Откриването на втория метродиаметър на софийското метро, доведе в София председателя на Европейската комисия. Естествено, това беше превърнато от министър-председателя Борисов в повод за нова неудържима вълна от пи ар публикации, лъскащи и баданосващи светлия му образ. Това подразни достатъчно много хора и стана причина за вихрушка от саркастични коментари в Интернет.

Всъщност, ние не би трябвало да се дразним от факта, че г-н Барозу уважи откриването на трасето на метрото, построено от Обеля до пресечката на бул. „Черни връх“ и улица „Люботрън“. Посещението е напълно резонно, като се има пред вид, че строежът на софийския метрополитен е един от малкото примери, които показват, че европейските пари могат да се използуват в България по ефективен начин без забележими кражби и отклоняване на средства.

Цяло щастие е, че изискванията към изграждането на метрополитена са толкова високи, че по чисто технически причини, възможността за поредното обогатяване на партийната каса на ГЕРБ и на джобовете на приятелския кръг около Бойко Борисов е силно ограничена. Много хубаво е, че шефът на ЕК дойде в България за да види, че ние можем и да съградим нещо позитивно при благоприятно стечение на обстоятелствата.

Още по-хубаво е, че г-н Барозу още един път опресни знанията на Бойко Борисов и компания за това, кои са основните въпроси, по които сме затънали до такава степен, че скоро може да ни се наложи да сменим герба на Републиката от лъв на хипопотам. Спомняте си, че още по Тошово време имаше такова предложение за промяна на герба с железни мотиви - „хипопотамът постоянно е до шия в калта, но е отворил ей такава уста“...

Най-добрият ученик на Тодор Живков изслуша възпитаната, но съвсем не мека лекция на г-н Барозу и естествено се направи, че е чул и разбрал от нея единствено частта, в която Брюксел обещава да даде още парички, та белким метрото стигне и до Аерогарата. Избирателното чуване съвсем не е само негово „достойнство“, то се практикува масово от управляващата класа. Тъжното обаче не е в доброволната глухота на Борисов за възпитателните послания на г-н Барозу. Проблемът е в това, че за цялото време, докато шефът на Европейската комисия беше на една ръка разстояние от него, министър-председателят просто не е имал какво да му каже.

Проблемът не е и в изпуснатата възможност за лансиране на различни идеи пред един от най-влиятелните европейци. Проблемът е в пълната липса на всякакво виждане за мястото на България в ЕС и в логично следващата пълна липса на някакви позитивни действия на страната ни в общоевропейски план.

А българският министър-председател би трябвало да има какво да каже на шефа на ЕК, при това стъпвайки на опита на България и на мястото, което тя би трябвало да заема при формирането на европейската политика.

Можеше ли г-н Борисов да отправи послание към съседна Македония, че след поредното финансово дарение от страна на ЕС, юго-западната ни съседка би трябвало най-после да вземе да завърши железопътната линия Скопие – Кюстендил? Можеше, ако му „пукаше“. Можеше и ако активната политика спрямо Р. Македония и Западните Балкани му беше приоритет.

Да, но всъщност в това отношение г-н Борисов прилага един от фундаменталните принципи на учителя и вдъхновителя си – другарят Тодор Живков. Заедно с иначе добре изглеждащия си външен министър, премиерът е избрал тактиката на „снишаването“. Само с тази разлика че, Тодор Живков прилагаше „снишаването“ по отношение на съветската перестройка, за която искрено се надяваше, че ще го подмине като ветрец над главата му. По отношение на Македония, дори и Тодор Живков имаше по-деятелна политика.

Откриването на един железопътен инфраструктурен обект, беше прекрасен повод българската страна да заяви в присъствието на човек от най-високото европейско „добрутро“, че България се радва на подаръка, даден от ЕС на братята ни от Повардарието и че ние ще следим под лупа, изпълнението на ангажимента им да построят станалата вече историческа железопътна линия.

Преди години, властниците на Р. Македония потрошиха сума пари за строежи по линията Кюстендил – Скопие по такъв начин, че парите да бъдат „усвоени“, но пускането на линията да не бъде приближено и с един ден. С една дума – пак с подарени пари се започна строежът на ... мостовете по проектираното трасе на железопътната линия. По този начин, днес си имаме няколко моста между столицата на Р. Македония и българската граница, но нямаме и намек, че нещо свързва тези съоръжения. Парите бяха похарчени „коректно“, а българофобите в Скопие можеха да спят спокойно – железопътната връзка с България пак беше отложена за неопределено време.

България е пълноправен член на ЕС, плаща си „членския внос“ в Съюза и е напълно в правото си да иска европейските пари, дадени на скопската администрация да се използуват по предназначение. На нас и на ЕС като цяло, ни е необходима железопътна връзка с Р. Македония. Редно е да оказваме учтив но постоянен натиск за да не се повтори комедията с мащабното строителство на мостове без релсов път.

Борисов би могъл да каже нещо полезно пред публика, различно от „и аз съм прост като Вас и затова ще се разберем“, но неговата мисъл витае на съвсем друго място. Той мечтае и бленува за потоци от европейски средства за любимите му магистрали, където комисионерството е лесно и приятно, а кражбите са лесно технически осъществими. Не като в софийското метро ...

^{източник: cross.bg}